В Радомир имаме непробиваемо единовластие на кмета

Интервю с Емил Крумов, общински съветник в Радомир, избран от гражданската квота на Зелените

Бихте ли ни разказали накратко как станахте общински съветник?

По време на изборите през 2015 година се кандидатирах за кмет на община Радомир. Сформирахме пълна листа с абсолютно различни по убеждения хора, с което искахме да покажем, че Зелените са отворени към всички. Не правят разлика между партийни цветове и прочие.

Докато се подготвяхме, преди да започне предизборната кампания, Зелените предложиха много колегиално своята безусловна подкрепа. Хареса ми липсата на предразсъдъци относно състава на предизборната листа. С други думи, партийната принадлежност и насоченост нямаха значение.

Причината, поради която държах да съм независим кандидат, бе породена от предишно мое членство в политическа партия. Един от основателите на тази партия на местно ниво бях аз. Именно този ми опит ме накара да не се обвързвам повече с други партийни структури. Получих разбиране от страна на Зелените, както и тяхното одобрение листите да съдържат информация, посочваща, че кандидатите са издигнати с подкрепата на Зелените и са част от гражданската квота.

Всички кандидати за общински съветници проведохме кампанията, изключвайки употребата на плакати, флаери и други еднократни агитационни материали. Искахме да избегнем излишното замърсяване, трайното им поставяне, както и последващото премахване. Създадохме една екосъобразна кампания, за чиито цели бе създаден един много стилен вестник. Той съдържаше кратко описание на всеки един кандидат за общински съветник, на мен като кандидат за кмет, както и подробно описание на предизборната ни кампания. Вестниците бяха раздавани от ръка на ръка, както и разнасяни по пощенските кутии.

Кое е най-голямото предизвикателство, което срещате като общински съветник?

Най-голямото предизвикателство е, може би, мнозинството от общински съветници, които са и управляващи. Фактът, че предтсвляват водещата партия им осигурява комфорт и е изключително трудно да се обори или противостои на някое от неразумните решения, които предлагат. Кметът е от същата партия, съответно той е и общински ръководител на партията, кмет на общината, ръководи групата от общински съветници и всичко зависи от тях. Напълно невъзможно е да му се противопоставиш. Може да изслуша аргументите ти, но доколко ги чува не е ясно. Каквото предложи – минава, познавам схемата им на работа. Преди сесия се събират в техния клуб, разглеждат докладните и решенията се вземат предварително. По време на официалните сесии на общината цари пълно мълчание. Не бих казал, че липсва прозрачност, а по-скоро, че има единовластие. Общинските съветници нямат шанс да се противопоставят. Кметът си е избрал една група от послушковци и “мъртви души”.

Остава година и половина до края на мандата, както на кмета, така и на общинския съвет.  За последните две години и половина – три така наречените “мъртви души” са взели активно участие не повече от два или три пъти. През останалото време участието им се изразява в присъствие. Пълно отсъствие на дебат или каквато и да била форма на конструктивен диалог.

Преди всяка сесия има комисии на общинския съвет, в които се гледат абсолютно всички докладни, там се дебатира, но отново изключително вяло. В крайна сметка общинският съвет е колективен орган, отделен от общинската администрация, той е законодателният орган на една община и трябва да служи като коректив на работата на кмета. Да насочва и регулира процесите, които са от полза за общината, а тези които не са – съответно да бъдат спирани. В община Радомир, това не може да се случи, тъй като болшинството хора са негови послушници.

Не на последно място, съществуват и редица непрозрачни неща, които не достигат до нас. Разбираме ги в последствие. Спирането на решения е изключително сложен процес. Пример за това е излязлото предложение за изграждането на кръгово движение на мястото на едно кръстовище. Кръговото движение би могло да бъде едно много добро решение на места, където наистина има нужда от това. На други обаче би било безумно, като в конкретния случай. Част от общинските съветници гласувахме против, но сме малко и решението мина. За конкретното кръгово движение бяха планирали да бъдат изразходвани 210 000 лева. На съществуващо кръстовище да бъде изградено кръгово движение, за което следваше да бъде отворена само една допълнителна улица. Пълно безумие!

Хубавата новина все пак дойде от КАТ и от другите институции, които не разрешиха реконструкцията. Цялото движението следваше да бъде пренасочено покрай едно училище, с което се създава рискова ситуация. Въпреки това кметът бе решен тези пари да бъдат изразходвани, като за тази цел направи ремонт на същото кръстовище.

В града има два знакови площада, единият се казва “Свобода”, другият – “Войнишко въстание”. Вторият е свързан със самия град Радомир, като по време на войнишкото въстание от 1918г. България за първи път е провъзгласена за република, т.нар. Радомирска република. Този знаков за града площад, по инициатива на настоящия кмет, бе превърнат в обикновено кръстовище. Никой в града не одобрява това разрушаване на културното ни наследство и търсят сметка от общинските представители като мен. Въпросът е, че той не може да бъде спрян, поради липсата на инструменти за противодействие. Именно това безсилие кара хората да се чувстват слаби и демотивирани да предприемат следващи стъпки.

Как стои въпросът с чистотата и справянето с отпадъците в общината?

Съществуваше една фирма, която отговаряше за сметоизвозването, зимното почистване, лятното почистване, поддръжката на градинките, както и за редица други дейности свързани с чистотата в общината. С две думи, събираше и извозваше боклука за една доста по-малка сума от сегашната, изразходвана само за сметоизвозване.

Когато настоящият кмет дойде на власт, той дойде с лозунга да изгони тази фирма. Според мен това бе едно изключително грозно решение. Все пак целта да се изгони дружеството, грижещо се за чистотата на града, бе на лице. Всички, които посещаваха Радомир, особено от околните градове и села, бяха възхитени от чистотата на града. Кметът успя да изгони дружеството, като дори ощети сериозно общинския бюджет заради това. От една страна, плати неустойка по договора, а от друга – плащаше на новата фирма. С други думи, за една услуга плащаше два пъти. От друга страна, виждаме как градът започва да затъва в боклуци и нечистотии. Преди пред всяка къща имаше малки кофи, имаше контейнери през определено разстояние, чистотата на улиците беше добре  поддържана. През зимата поддръжката не отстъпваше по качество. За много по-малка сума, с оглед на това, че към момента той само сметоизвозва. В момента липсват малки кофи, има само големи контейнери, разположени на големи разстояния. Фирмата само минава, вдига контейнерите и ги кара на сметището.

Възможно ли е това да е поредната корупционна схема?

Има голяма вероятност, но аз не бих могъл да твърдя това със сигурност, поради липсата на конкретни доказателства. Фирмата, която дойде веднага след началото на мандата, работи четири години – през първия му мандат. Сега през втория я смени. Не виждам смисъл в това, но схемата е абсолютно същата. Настоящият проблем е, че след смяната на първата фирма остана също само сметоизвозване. В допълнение кметът внесе в общинския съвет решение за увеличаване на такса битови отпадъци с един промил. Въпреки че има обществена поръчка, фирмата се е съгласила да работи на тези условия и реално няма смисъл от вдигането на промилите.

Основанието за вдигане на промилите е огромното количество битови отпадъци извозвани за година. Когато направих сравнение с предоставената информация, се оказва, че сме били манипулирани с количествата отпадъци. Реално по документи количеството е 1809 тона. Но когато правеше план сметката пред общинския съвет, за да ни убеди, че има нужда от повишаване на цената, той съобщи три пъти по-голяма цифра като количество битов отпадък. Сравнявайки данните по документи, разликата е видима и става ясно, че цифрите са манипулирани. Въпреки това общинският съвет прие по-високата такса, която се отразява пряко на гражданите и бюджета, без да има разлика в предоставените услуги.

Какво предприехте в този случай и как това се отрази на взетото решение?

Отправил съм питане, тъй като регионалното сметище трябваше да бъде затворено, по разпореждане на МОСВ. В един момент то се запали и горя около една седмица. В тази връзка попитах кмета, каква е причината. Дали се извозват битови отпадъци и какво е тяхното количество, има ли опасност от замърсяване.  В последствие ми бе предоставена информация, от която ставаше ясно, че са били извозени само 1809 тона, противно на убеждението създадено по време на сесията за 3600 тона. Разбира се общинският съвет не ме изслуша, нито взе под внимание моя сигнал и приеха докладната за увеличение на промилите. Това не ме отказа и съответно подадох сигнал до ДАНС, до Специализирана прокуратура и до МОСВ. Все още очакваме тяхното решение.  

Друг много сериозен сигнал, който съм подал към институциите, включително и до Зелените, касае една злоупотреба с европейски средства. Става въпрос за едно залесяване на територията на община Радомир, където приблизителната сума е около един милион лева. Парите са изцяло усвоени, но залесяване почти не е извършено, което си е истинска злоупотреба, както с парите на европейския, така и с парите на българския данъкоплатец. Става въпрос за залесяването на три територии. Трябвало е предварително да се терасира и да се засади, да се окопават фиданките, да се поливат, да се подменя засадъчния материал, като нито една от тези дейности не е направена. Извършено е само някакво частично залесяване с някакъв вид фиданки и няма нищо на лице. Подал съм сигнал отново до ДАНС, до специализираната прокуратурата и до Зелените. Надявам се сигналът да е стигнал до където трябва. Интересувам се активно, но не получавам отговор, тъй като не ме допускат до определена информация. Нещата излиза наяве, малко по малко, тъй като кметът е задължен да дава отчет за дейността на общината. Проектите и програмите, по които кандидатства общината, са описани и виждаме, че съществуват някакви разплащания, чиито периодите не съвпадат и прочие.

Обръщали ли сте се към медиите, за да дадете гласност на проблемите в общината?

Винаги уведомявам и медиите, но до сега не са се осмелили да направят някакъв материал. Имаше проблем с едни вече закупени съоръжения за детски площадки, с които бе планирано да бъдат изградени съответните пространства за децата, но така и не се случи. Съответните съоръжения бяха поставени в двора на старческия дом в Радомир и стояха там като на склад поне 3-4 години. Подобен престой амортизира съоръженията, а възрастните хора бяха започнали да ги използват като простори за личните си вещи. Ден след като видяхме каква е ситуацията, беше денят на детето, което ни подтикна да се свържем с една от медиите, правеща хумористични репортажи. След като пристигнаха на място, видяха случая, качиха се до управителя, а тя от своя страна информира кмета. Малко след това репортера получи обаждане, запали колата и се прибра.

Бихте ли ни разказали, дали и как общината провежда европейския опит в областта на енергийната политика?

По покана на Зелените присъствах на една от конференциите в Брюксел, където темата бе посветена на възобновяемите източници. Сред всичките тези контакти попаднах на един бизнесмен, който изпълнява проекти за подмяна на остарялото улично осветление. За щастие в същия момент кметът внесе на общински съвет отчет за състоянието на уличното осветление в общината. Отчетът показваше, че то е неефективно, изключително старо и амортизирано. Поех инициативата и говорих с представители на гореспоменатата фирма, като предложението бе за осъществяване на публично-частно партньорство. Фирмата се задължава да изпълни подмяна на стълбовете и всички електрически тела в цялата община, не само в града. Поддръжката остава за тяхна сметка, като искат от общината само административна подкрепа. В течение на десетина години на фирмата ще се изплаща от икономията на електрическата енергия. Например, ако общината е плащала до момента Х лв. месечно за ток за улично осветление, то тя ще  продължи да изплаща същата сума, но ще има много по-голяма осветеност. Половината сума отива като сметка за ток, а другата половина (икономисаната) отива във фирмата, която е изградила съоръженията. Това бе един добър модел за публично-частно партньорство, но общинския съвет не го прие и си останахме със старите живачни лампи. В този ред на мисли, съществува европейски регламент, който задължава всички държави членки да заменят живачните лампи до 2020 година, поради тяхното вредно влияние. Най-вероятно след 2020 година ще търпим глоби и в това направление.

Виждате ли надежда за общината и какво следва да се случи, за да се постигне устойчиво развитие?

Това, което трябва да се случи, е по време на изборите хората да спрат да се поддават на манипулации. Ако трябва да сме честни, има купуване на гласове, като те се купуват от тези, които имат пари. Аз съм против субсидиите на партиите, тъй като моята кампания бе направена изцяло с лични средства и пак успях. Други представители, възползвали се от солидни партийни субсидии, завършиха с не много по-голям резултат от моя. Това говори, че може и без пари. Единствената надежда е да се промени системата. Да се махнат субсидиите на партиите и да се промени системата в общинските избирателни комисии. Секционните избирателни комисии да не са разделени на квотен принцип спрямо квотите в парламента, а трябва да бъдат независими граждани. Защото най-голямата партия получава най-много членове в секционните комисии. Кой ще спечели според вас и нормални ли са манипулациите? Хората не трябва да се страхуват, въпреки че в една малка община като Радомир съществуват зависимости и обвързаности, но в тъмната стаичка всеки може да си изрази мнението.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.