Противопоставянето на Истанбулската конвенция – евтин популизъм в полза на насилието

Позиция на ПП „Зелените“
29.01.2018

След като на свое заседание на 3 януари 2018 Министерският съвет прие проектозакон за ратификация на Истанбулската конвенция, псевдопатриотичната истерия се опитва да заглуши всички останали дебати в страната. Това най-вероятно е част от сценария разобличените лобисти на олигархията в Банско да разсеят вниманието, като се покажат отговорни и загрижени за българското семейство чрез изкривяване на дискусията.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие е първият правен инструмент в Европа, с който се създава цялостна правна рамка за защита конкретно на момичета и жени от всички форми на насилие. Тя цели предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително и домашното насилие.

В началото на март 2017 г. Зелените призовахме следващия парламент да промени законодателството така, че насилниците да бъдат наказвани, независимо от наличието на брак или съжителство. Настояхме за сътрудничество между отговорните институции и организации с експертиза по темата и призовахме 44-тото Народно събрание приоритетно да ратифицира Истанбулската конвенция.

Истанбулската конвеция за първи път в международен договор дава дефиниция на това какво е социален пол (gender) – понятие различно от биологичния пол (sex), която гласи: „Социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята подходящи за жените и мъжете.”

„Социалният пол” e термин, който е част от азбуката на концепцията за човешките права и по-специално от разбирането за равенството на половете и недискриминацията на жените. Става въпрос за това как за родените мъже и жени обществото е предопределило определени роли – например да си секретарка, а не депутат; да си медицинска сестра, а не доктор; да си учителка, а не директор на училище; да си асистент, а не професор и т.н. Това предопределение е пряко свързано с проблемите на властта, мястото в обществената йерархия и разделението на труда – там са стереотипите, заради които е създадено понятието „социален пол”.

В това обаче стожерите на българския „патриотизъм“ и социалистите видяха второ дъно, в което се съдържа трети пол, заговор срещу семейната единица и като цяло края на света.

Зелените няма да се примирим с факта, че сред все по-голяма част от политиците у нас битува много вредна ретроградност, едно от лицата на която е сексизмът. Не е необходимо да го отричат с думи. Достатъчно е да погледнем делата: в списъчния състав на парламентарната група на Обединените патриоти от 27 депутати има само една жена. Достатъчно е да прегледаме видеото с блъскането на жени на границата в изборния ден. Достатъчно е да чуем речта на омразата, която е техен постоянен репертоар, а езиковият сексизъм е част от нея. Тъжен факт е, че женомразството присъства в манталитета на много широк кръг български политически мъже.

През целия преход българските парламенти и правителства направиха много малко за подобряване баланса на половете в икономиката и политиката, въпреки наличието на официални стратегии за постигане, например: 40% жени в изборните органи на управление и 80% от доходите на мъжете (с хоризонт 2015 г.). Реалността е много далече от тези цели и едва ли ще се приближи скоро до тях. Със сигурност не в този мандат, в който политиките за равенството на половете са предоставени точно в ресора на „патриотите” и на техен заместник министър-председател в настоящото правителство.

Зелените отново изказваме пълната си подкрепата за ратификацията на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилиее. Равенството между половете и ефективната защита от насилие са в основата на развитието на България като демократична и справедлива държава.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.