Неефективната борба срещу корупцията в България и необходимостта от амбиция за справянето с проблема в европейските институции

Нов доклад, изготвен от групата на Зелените/ЕСА в Европейския парламент заключава, че са належащи много по-амбициозни мерки в борбата срещу корупцията както в България, така и в Европейския съюз и неговите институции.

С поемането на Председателството на Съвета на Европейския съюз в първата половина на 2018 г. пред България се отваря ключова възможност. След повече от десетилетие, в което Европейската комисия осъществяваше мониторинг на състоянието на корупцията и организираната престъпност в България, сега страната има шанс да даде тласък за увеличаването на амбициите на ЕС да се справи с корупцията вътре в самите европейски институции – един проблем, който до ден днешен е сериозно пренебрегван.

България e най-лошо представящата се страна в ЕС по отношение на борбата с корупцията, въпреки създадения от Европейската комисия и действащ от 2007 г. насам Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). България също си спечели „титлата“ на страната в ЕС с най-ниска позиция по отношение на медийна свобода, както и на държавата с най-ниско обществено доверие в съдебната система и нейната независимост. Наскоро приетият антикорупционен закон е обвит в противоречия, а опонентите му се опасяват, че е възможно да бъде използван като инструмент за заглушаване на критиците на системата.

Въпреки че Европейският съюз насърчава приемането на подходяща законодателна рамка за борба с корупцията, по своя характер тя остава фрагментарна и към днешна дата няма цялостна директива или регламент за борба с корупцията. Европейската комисия наскоро дори взе решение да премахне независимия механизъм за наблюдение на корупцията в държавите-членки на ЕС и да отложи второто издание на годишния доклад за борба с корупцията. И макар че ЕС е основен играч, оказващ натиск върху България да предприеме по-амбициозни реформи в тази област, самият той не отговаря на собствените си амбиции на институционално ниво.

Ключови моменти в доклада

Въпреки че постоянният натиск върху България от страна на Европейската комисия най-накрая доведе до приемането на специфично антикорупционно законодателство, резултатите са далеч от удовлетворяващи:

* Слабата защита, която досега съществуваше за лицата от администрацията, сигнализиращи за корупция и конфликт на интереси, беше премахната с новия закон, който предвижда възможността те да бъдат привеждани под отговорност и да бъдат осъдени .

* Законът не успява да въведе съгласувани разпоредби за предотвратяване на корупцията чрез мерки за повишаване на интегритета и прозрачността в публичния сектор. Вместо това той поставя фокус върху конфискацията на имущество и собственост, включително що се отнася до абсолютно несвързани с корупция престъпления. Рязко се увеличават опасенията, че това може да се превърне в широко използван метод за принудително заглушаване на критиците на правителството.

* Новосъздадената антикорупционна комисия ще бъде овластена да използва методи за тайно подслушване и проследяване, насочено към хора с „корупционно поведение“, като за такова няма заложена легална дефиниция. В същият момент комисията няма да има компетенцията да разглежда възможни конфликти на интереси при изпълнение на държавна служба.

* Близките връзки между правителството, олигархичните кръгове, банките и медиите повдигат въпроса за журналистическата етика и медийния плурализъм (България е на 109-то място по медийна свобода в класацията на „Репортери без граници“ за 2017 г). Тази ситуация се усложнява допълнително от факта, че определени медии, потъпкващи журналистическите стандарти за етика, същевременно получават сериозно финансиране по програми на ЕС.

В началото на годината президентът на България Румен Радев наложи вето на новия Антикорупционен закон заради неговите дефекти и заради опасенията от използването му за политически цели. Въпреки това Парламентът гласува и прие закона на второ четене на 12 януари. Скоро предстои той да влезе в сила.

Препоръки на ниво ЕС

ЕС е предприел различни инициативи за борба с корупцията, но не ги прилага на практика, поне не в рамките на европейските институции. Въпреки че Европейският съюз досега имаше ролята на основен „мотор“ за задвижване на това България да предприеме по-амбициозни реформи, необходимо е той да повиши усилията си, за да дава реален водещ пример по отношение на борбата с корупцията.

* Европейската комисия трябва да предприеме по-амбициозни мерки за борба с корупцията на ниво държави членки, например чрез приемането на антикорупционна директива или регламент.

* Като минимум Комисията трябва най-накрая да публикува втори антикорупционен доклад вместо да оттегля наблюдението на прогреса на държавите членки в тази област.

* Ясно е, че Комисията би била много по-убедителна и авторитетна по отношение на изискванията си за антикорупционни мерки на национално ниво, ако прилагаше подобаващо от своя страна въпросните мерки на ниво европейски институции. Европейският съюз следва да се присъедини към Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа и най-накрая да започне да предприема периодични доклади за самооценка, както изисква Конвенцията на ООН срещу корупцията.

Вашият коментар