Свободни медии в 9 стъпки

Малко преди влизането ни в Европейския съюз, през 2006 година, България беше на 36-то място в Индекса за свобода на пресата. Наравно с Франция и доста преди страни като Италия, Полша, Испания, Хърватия и Румъния. През 2020 година стигнахме рекордно ниското 112-то място и сме далеч зад всички тези държави.

Комбинация от икономически кризи, овладяни регулатори и съдебна система и безплатни европейски пари, които нашите управляващи използваха, за да подчинят журналисти и унищожат разследващи редакции, ни доведоха дотук. Ситуацията не е просто зле, тя е трагична. 

От Зелено движение планираме 9 стъпки за да изтръгнем България от медийното блато:

  1. Финансиране и управление на обществени медии

Виждаме как бюджетите на БНТ, БНР и БТА се променят краткосрочно от правителството в зависимост от това колко „послушни“ са техните ръководители и журналисти. Това трябва да спре веднъж завинаги! Правителството не може и не бива рязко да променя бюджетите на обществените медии без ясни критерии. Дългосрочен план за финансиране и развитие с обективни критерии трябва да бъде изработен от следващия парламент и правителство.

Допълнително обществените и управителните съвети към БНТ и БНР трябва да са отворени за широко гражданско представителство и да играят по-голяма роля в определянето на управители и бюджетни рамки. Те в момента се избират по предложение на изпълнителния директор, което води до избиране на некритични състави. Промяна в начина на избор е задължителна.

  1. Частни медии и публични средства 

Често държавните програми и фирми разпределят значителна част от рекламния ресурс на медийния пазар. С тези контролирани пари правителствата успяват да овладеят редакционната политика на цели медийни групи. Нужни са ясни правила как, къде и по колко обществени средства могат да се дават за рекламни кампании.  Подобни правила са в сила и в момента срещу концентрацията на публични средства в банки. 

Ефективността на рекламни кампании за европейски и други програми е съмнителна и вероятно може да става чрез браншови организации, задължително на общ информационен протал и чрез директна комуникация със всеки регистрирал се. 

  1. Нови бизнес модели

Медии, зависими от реклами и/или държавни средства, винаги ще са уязвими. Важно е да мислим в посока на нови модели за абонаменти и дарения. Patreon и „Данък Бивол“ са само два възможни и работещи примера за алтернативни форми на финансиране на медиите.  Въпреки че не може и не бива да развива нови бизнес модели, държавата може да насърчи развитието в тази посока, включително чрез данъчната си политика и политики, подкрепящи иновации, вместо изкуствено да бетонира неработещ модел. 

  1. Защита от стратегически съдебни искове

Виждаме зачестяло завеждане на съдебни искове срещу разследващи журналисти и медии. Тези съдебни дела не се борят за истината и справедливостта, а за това да изтощят журналиста и да разубедят негови колеги да разследват случаи на корупция. Става дума за злоупотреба със съдебната система. Европейската комисия работи по законодателство, защитаващо журналисти от именно такива дела. България трябва активно да подкрепя този процес в Брюксел и после бързо да въведе съответните национални правила, вместо да бездейства или дори да бави цяла Европа, както сега. 

  1. Защита от нападки срещу журналисти

Виждаме зачестили вербални и физически нападки срещу журналисти, в това число и от страна на органите на реда. Нужно е случаите на полицейско насилие срещу журналисти да се разпределят за разследване от една централизирана и независима полицейска инспекция, а не по места, където се замитат под масата. 

Един пример е пребиваването на журналиста Димитър Кенаров в ареста, което мина през всички централни структури на МВР, което твърди че бил отишъл по своя инициатива в полицията и седял часове в районните управления криейки се от служителите.

  1. Регулатори и правосъдие

За съжаление,  регулаторите в България не само са превзети и неефективни, но и се използват като бухалки. Виждаме как за директор на обществената телевизия се назначава човек, който, обективно погледнато, няма изисквания професионален опит. Виждаме как на едни се позволява да купят национална телевизия, а на други – не.

Съветът за електронни медии и Комисията за защита на конкуренцията трябва да бъдат преосновани и след това защитени от нови политически намеси. 

  1. Промени в Закона за достъп до обществена информация

Законът за достъп до обществена информация е едно от положителните неща, случили се на граждани и медии в България. За съжаление, виждаме много опити  изключенията в него да се използват неправомерно за отказ на достъп до информация. Тези опити редовно после падат в съда. Нужна е преработка на закона, за да се дефинират по-ясно случаи, в които такива откази са правомерни. 

  1. Медийно образование

В света, в който живеем днес, има много видове медии и всеки може да създава и разпространява съдържание. Също така имаме достъп до информационни източници от цял свят. Това е нещо хубаво, но изисква различни умения, за да разпознаем кое е откровена лъжа и кое – достоверно. Нужно ни е да можем да разграничаваме фактите от мненията. Затова на България ѝ е нужно медийно образование в училищата. Часове, в които децата се учат да проследяват и оценяват източници и да си задават въпроса: „Кой е авторът?“

  1. Защита от интернет цензура

Под претекста на редица закони за отговорностите на онлайн платформите в тях се въвеждат параграфи, позволяващи на държавни институции да искат триене или блокиране на съдържание по ускорени процедури и без ясни правила. В овладяни държави тези механизми могат и се използват за блокиране на критична към управляващите информация. Нужни са независими регулатори и баланс между достъп до информация и преследването на незаконно съдържание по правния му ред.