Във връзка с полемиката около промените в Закона за държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система (по-известен като Сребърния фонд), от ПП “Зелените” заявяваме, че е нужно дебатът да се концентрира върху това как може да се попълни фондът с повече средства, а не как да се изхарчат съществуващите. Демографската обстановка в България изисква наличието на значителни парични резерви за посрещане на свръхдефицитите в пенсионната система след 2018 година. Натрупаните досега около 2 милиарда лева средства са крайно недостатъчни за тази цел. Краткосрочното мислене при управлението на държавните финанси може и да затваря бюджетните дупки в момента, но отваря пропаст за след години.

За предотвратяване на бъдещите дисбаланси, “Зелените” предлагаме следните мерки:

1. държавата да прехвърли в Сребърния фонд по 20% от капитала на всички държавни дружества, включително Български енергиен холдинг (БЕХ), Летище София и други. По този начин дивиденти от тези компании ще постъпват по сметката на фонда. Срок – до края на 2012 година

2. продажба на 10% от капиталите на БЕХ и Летище София на фондовата борса. Съгласно сегашния закон средствата от сделките ще постъпят в Сребърния фонд. Освен това листването на тези компании на борсата ще направи управлението им много по-прозрачно. Те ще са длъжни редовно да публикуват тримесечни отчети, както и да оповестяват веднага всяка по-важна информация, свързана с дейността им. Това ще реши и проблемът със съмненията за неефективно управление на тези дружества. В същото време държавата ще запази пълния си контрол върху тях. Срок – до края на 2013 година.

3. продажба на фондовата борса на прехвърлените към Сребърния фонд пакети от по 20%, когато дойде време за покриване на свръхдефицита в пенсионната система. Срок – 2018-2022 година.

Чрез тези мерки, както и с по-ефективното управление на активите на фонда, натрупаните средства в него, според нашите разчети, трябва да достигнат поне 5 млрд. лева в рамките на следващите 10 години.

Колкото до управлението на наличните парични активи, от Зелените считаме че сегашното законодателство предлага достатъчно решения в тази насока, които не се използват въобще. Съответно на този етап няма нужда от нормативни промени, които да разрешат част от активите на фонда да се влагат в български книжа. Според нас разумният им мениджмънт би бил БНБ да инвестира средствата в консервативни инструменти директно от името на фонда. В момента централната банка получава цялата доходност от тези инвестиции, докато заплаща на Сребърния фонд нищожните 0.5% годишно.

      Декларация на политическа партия „Зелените“

относно

гороломните поправки в Закона за горите

Днес парламентът възнамерява да приеме на второ четене в пленарна зала промени в Закона за горите. От началото на 20 век български парламент не е приемал толкова гороломни и скандални разпоредби за горите. Под  надзора на депутата от ГЕРБ Емил Димитров и председателя на Парламентарната Комисия по земеделие и гори Десислава Танева тези промени бяха вмъкнати тихомълком и без предизвестие от Комисията на второ четене  заедно с добилите известност поправки „Витоша ски“. Законопроектът идва след безпрецедентна медийна кампания за очерняне на представителите на активните природозащитни неправителствени организации и „Зелените” с клевети и дискриминационни послания, дирижирана лично от премиера и Министерския съвет и организирана от лобистите и  инвеститори на този закон – „Витоша ски“.

Според поправките:

• Държавните и общинските гори ще могат да се изсичат до 160 % от прираста – тоест повече, отколкото растат. Това става с разрешаване  на допълнителна извънредна сеч, равна по обем на допустимата от 10-годишните лесоустройствени проекти, която е 80 % – т.е. удвояване на позволените сечи за същия период. Така за няколко десетилетия горите, от които идва 70% от питейната ни вода, ще изчезнат.
• Позволява се стопанисване на частните гори до 2 ха без лесоустройствен план. Това са 80-90% от тези гори  и практически означава изсичане до  голо.
• Позволява се застрояване на гори, без да се изключват от горския фонд, без заплащане на такси за купуване на гората, без търгове и конкурси, само с писмо от ръководителя на ДАГ и с решение от РИОСВ, че няма нужда от ОВОС (Оценка за въздействие върху околната среда): инфраструктура за ВЕЦ-ове, лифтове и влекове, стълбове за други съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена, зооветеринарни съоръжения, биотехнически съоръжения, ски писти, открити обекти за спортни дейности, открити съоръжения, обслужващи културни нужди – концертни естради, летни амфитеатри, открити съоръжения, обслужващи религиозни нужди, леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с функционирането за откритите съоръжения. Под претекст за такива съоръжения ще могат да се изсичат и застрояват включително държавни и общински гори от морското равнище до върховете на планините независимо от условията за ски много по-лесно от някогашните заменки.

След приемането на закона в този му вид всеки ден управление на партия ГЕРБ вреди на българската икономика, общество и природа и води до разграбване на ценни жизнени  ресурси. „Зелените“ вече заявихме искане за оставка на премиера Борисов, ако се приеме поправката „Витоша ски“, но сега заявяваме, че с такива промени следва да си отиде и парламентът, приел подобни антинационални закони. Напомняме, че в историята няма гороломно управление, което да е останало  на власт.

Приемането на тези поправки е престъпление. Заявяваме, че започваме действия за отмяната им  чрез всички възможни извънпарламентарни средства  и ще организираме гражданска инициатива и подписка за референдум.

ПП „Зелените“ ще информираме европейските си партньори и други организации за безпрецедентната дирижирана от правителството атака срещу гражданското общество в България и за нарушенията на Директивата за местообитанията в резултат на промените в закона за горите.

В навечерието на планираното за 12 май масово почистване на България, от ПП “Зелените” призоваваме българското правителство и българските граждани да насочат усилията си към трайно и устойчиво решаване на проблемите с битовите отпадъци. Планираното почистване на замърсени площи е чудесна инициатива, в която ние активно ще се включим. Тази инициатива обаче ще допринесе само за краткосрочно отстраняване на част от нерегламентиранитите сметища, но няма да реши дълбоките проблеми, свързани с управлението на отпадъците от бита.

От десетилетия в България битовите отпадъци се управляват много неефективно като се пилеят парите на данъкоплатците, хабят се ценни ресурси и се уврежда околната среда и здравето ни. Няколко примера за това:

1.      Според залегналата в европейското законодателство йерархия за управление на битовите отпадъци, най-много усилия трябва да се насочват към предотвратяване образуването на отпадъци, повторната им употреба и разделното им събиране и рециклиране, а само в краен случай да се прибягва до депониране. Българските правителства пренебрегват тази йерархия и изразходват наличните бюджетни и европейски средства за най-ниското и неблагоприятно стъпало от йерархията – изграждането на депа, при което се погребват ценни суровини и се съсипват огромни площи плодородни земи.

2.      Въпреки грешно поставения приоритет върху изграждането на депа за битови отпадъци, голяма част от общините все още нямат такива, а продължават да използват сметища, неотговарящи на никакви стандарти за безопастност. Тези сметища са истинска бомба със закъснител, която освен, че реално може да „избухне”, може да причини огромни замърсявания на повърхностните и подземни води. За много от сметищата не се планира адекватна рекултивация.

3.      В настоящия си вид Закона за управление на отпадъците не залага създаването на смислени и амбициозни програми за предотвратяване на отпадъците, което обрича на неуспех този най-лесен и смислен начин за справяне с отпадъците.

4.      Разделното събиране на отпадъците е разковничето за успеха на всяка устойчива система за управление на битови отпадъци. Понастоящем в системата за разделно събиране има много неизяснени компоненти и слаб контрол, което води до липса на ефективно разделно събиране в много общини и отчитане само „на хартия” на големи количества разделно събрани и рециклирани материали.

5.      Липсват финансови стимули и санкции, които да подтикнат гражданите към разделно събиране – от една страна гражданите плащат една и съща такса, независимо дали изхвърлят отпадъците си разделно или не, а от друга страна не се санкционират, когато не използват по предназначение кофите за разделно събиране.

6.      Приходите от такса смет често се използват за закърпване на бюджетни дупки, вместо да се инвестират в устойчиви методи за управление на отпадъците. Това води до избор на краткосрочно най-евтините методи за управление, които обаче в дългосрочен план са винаги много по-скъпи и увреждащи околната среда и здравето ни.

7.      Образователните кампании, свързани с отпадъците, се провеждат епизодично и не достигат до всички граждани.

8.      Управлението на отпадъците се осъществява без провеждането на обществен диалог и контрол, което е една от причините за наблюдаваната неефективност.

ПП “Зелените” работим активно за прилагането на концепцията „Нулеви отпадъци”, според която проектирането и управлението на продуктите и процесите трябва да става по начини, драстично намаляващи обема и елиминиращи токсичността на отпадъците, при което отпадните продукти от едни процеси са ресурси за други. Така се елиминира се нуждата от изгаряне (инсинериране) или погребване (депониране) на ценни ресурси, а първичните ресурси на Земята се запазват за идните поколения. Водени от тези принципи, “Зелените” предлагаме следните решения и политики, които вярваме, че ще направят чистотата нормално състояние на градската ни среда и на уникалната ни природа:

1.      Задължително спазване на йерархията на управление на отпадъците като всяко отклонение от йерархията се подлага на широк обществен дебат.

2.      Ускорено изглаждане на съоръжения за устойчиво третиране на отпадъците и пренасочване на част от бюджетното и европейско финансиране към предотвратяване, повторна употреба, разделно събиране и  рециклиране. Адекватна рекултивация на съществуващите сметища, включително чрез предепониране и оценка на  възможностите за извличане на ресурси от тях.

3.      Въвеждане на срокове и количествени цели на национално и общинско ниво за % предотвратени и % повторно използвани отпадъци, и събиране на данни за отчитане изпълнението на тези цели. Някои възможни мерки за предотвратяване на отпадъци са: замяна на еднократните транспортни опаковки от ПВЦ фолио с многократни каси; пълна забрана на тънките найлоновите торбички и въвеждане на такса върху по-плътните; въвеждането на депозитни системи за опаковки за някои напитки и храни…

4.      Въвеждане на пълна финансова отговорност на производителите на стоки, които бързо се превръщат в масово разпространени отпадъци, за трайното внедряване на работещи системи за разделното събиране на тези отпадъци при обхващане на всички граждани, фирми и институции.

5.      Промяна на такса „смет” в зависимост от реално изхвърлените количества смесен битов отпадък и реално събиране на глобите, предвидени в закона, както за незаконно изхвърляне на отпадъци и замърсяване на обществени места, така и за неправилно разделяне или смесване на отпадъците.

6.      Такса „смет”, продуктовите такси и всички други приходи, свързани с отпадъците, постъпващи в националния и в общинските бюджети, да се ползват само и единствено за управление на битовите отпадъци с цел въвеждане на устойчиви в дългосрочен план системи за управление.

7.      Въвеждане на постоянни обучения за устойчиво управление на отпадъците във всички нива на образователната система, както и регулярни разяснителни кампании за гражданите на всички общини.

8.      Подпомагане на активен граждански диалог и контрол при управлението на отпадъците, включително чрез осигуряване на обществен достъп до цялата налична информация, свързана с отпадъците.

9.      Законодателно въвеждане на задължителен екодизайн на продуктите с цел по-лесна повторна употреба и рециклиране, и намаляване количеството и токсичността на образуваните отпадъци в края на жизнения им цикъл.

Решаването на проблема с отпадъците е сложен и труден процес, който, без активното и осъзнато отношение на всички български граждани и институции, е обречен на неуспех. Затова, призоваваме всички българи на 12 май да се включат в почистването на нерегламентираните сметища. А за да не се появят тези сметища отново само след няколко седмици, призоваваме всички институции, медии и граждани да работят целогодишно за създаване, популяризиране и прилагане на устойчиви модели за управление на отпадъците. Защото нашият боклук не е нечий друг проблем!

На безпрецедентна наглост станахме свидетели в последните два дни – 24 и 25 април. Разиграващото се напомня на живелите по време на „светлия комунизъм“ за партийните произволи, в които всеки може да прави каквото си реши, ако има правилните контакти и заема правилния пост. Да набеждава за виновни и „народни врагове“ всеки, когото не харесва. Терминът „народен враг“ в нашия случай е заменен с „дребен хулиган“ – това е единствената разлика. Но нека се спрем на фактите.

На 24 април Кънчо Бонев, заместник-председател на Обединено гражданско сдружение и арх. Калина Павлова, член на Националния съвет на „Зелените“ и кандидат за кмет и общински съветник на партията на местните избори през 2011, отиват в офиса на Агенцията по кадастъра във Варна, за да получат документ, поискан по реда на достъпа до обществена информация. Става дума за заповед за издаване на кадастрална карта за Морската градина включваща и проекта „Алея първа“.
Бонев е приет от директорката на агенцията Красимира Божкова Кателиева в деловодството, по нейно искане Калина Павлова излиза от стаята. По време на разговора Бонев поискал от Божкова устната справка, която му е разрешена  по предоставената заповед, но такава Божкова нямала подготвена и отказала. Заради това той решил да напише своето особено мнение върху бележката (приемно-предавателен протокол), която често се издава от институциите при предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация. Това предизвикало гнева на началничката и тя отказала да подпише въпросната бележка с особеното мнение на Бонев, както и да му даде документа, предоставящ същинската информация.

Дотук добре: нормалната за България административна произволщина, заради която по качество на обслужващата администрация сме след 130-то място в света. Но разигралата се след това случка наистина може да накара косите на всеки свободомислещ човек с чувство за собствено достойнство да настръхнат.

Бонев прибира неподписаната от Божкова бележка в чантата си и си тръгва. Два етажа по-надолу е настигнат от охранителя Вълю Колев, който според близките на пострадалия е трябвало да вземе документа от чантата му. Охранителят му крещял да се върне по заповед на Красимира Божкова, защото бил „откраднал документ“. Бонев не разбира какъв документ е откраднал, при положение, че Божкова не му е предоставила информация. В крайна сметка охранителят започва да го дърпа, нанася му множество удари по лицето и тялото (на 63-годишен човек!) и принуждава да се върне в кабинета на Божкова като отнема чантата му.

Да, уважаеми българи: в държавните ни институции вече не само ругаят. Там и бият! Хора, на които заплатите се плащат от данъците на българските граждани, вдигат ръка върху тези граждани, когато това им бъде заповядано от други хора, чиито заплати също се плащат от нашите данъци!
Да видим сега как действа един друг орган, чиито заплати също се плащат от българските данъкоплатци: родната полиция. Онази, дето трябва да й поднесем цвете, защото ни пази! В този конкретен случай родната полиция е толкова загрижена да опази Кънчо Бонев да не си извади медицинско, че го е закарала в участъка, сложила му е белезници и го е държала там почти до 8 часа вечерта: дълго след като побойникът Колев и заповядалата боя Божкова са се прибрали вкъщи, за да си починат след преживените извънредни вълнения: едва ли всеки ден се случва граждани да идват при тях и да искат информация, която те биха предпочели да не дават. В ареста на 63-годишния общественик не е позволено дори да се обади на адвокат. На място пристига негов близък юрист, но не му е разрешено да разговаря със задържания. Издалият заповедта за задържане на Бонев прокурор остава неизвестен. Още един, чиято заплата плащаме ние, гражданите!
Калина Павлова дава публичност на възмутителния случай – чрез социалните мрежи, пише и до медиите. На следващия ден двамата с Кънчо Бонев гостуват на Милен Цветков в Нова Телевизия. Павлова разказва случая изключително ясно и точно. След което думата получава арх. Станиславов, един от съавторите на част от Алея Първа, който обаче „не е представител на Холдинг Варна (част от групировката ТИМ – бел.авт)“ – по собствените му думи. Той иска да говори главно за това колко хубав е проектът „Алея Първа“ и съвсем между другото окачествява случилото се като „битов проблем“ и съжалява, че „занимаваме хората с него и че аз самия съм ангажиран в това.“

Побоят над гражданин в държавната институция Агенция по кадастъра, която е на пряко подчинение на МРРБ може да е битов проблем само ако държавата ни е нечия бащиния! Арх. Станиславов, остава да ни отговорите чия бащиния е според вас нашата държава и особено службите и във Варна!
За да бъде циркът пълен, по телефонът бива включена журналистката Веселина Томова, според която охранителят едва ли не е действал съвсем законно в конкретната ситуация. Томова почти обвинява Кънчо Бонев, че излага позицията си, след като Красимира Божкова не е там – при положение че госпожата е била поканена от Нова телевизия, но е отказала да участва.

Още един журналист има в студиото: това е Мартин Христов, чието философско заключение на финала на предаването е в дух: Морската градина ще се застрои – това е; остана като едно от малкото неща за разграбване, затова няма начин да бъде спряно.
Наистина ли тази журналистика заслужаваме? И дали бихме могли да чуем подобна журналистическа позиция от Анна Политковская например – жената, която не спря да разобличава престъпленията на руските управници: докато не я убиха.
Далеч сме от мисълта да обвиняваме въпросните журналисти, че не искат да бъдат убити: но ако се страхуват, биха могли да изберат някой по-малко опасен занаят. Защо трябва да защитават насилието и произвола? Защо трябва да насаждат в гражданите примирението, че нищо не могат да променят? Защо не бият високо тревога, когато определени хора заплашват обществения интерес, а просто наблюдават мълчаливо или пък в ролята на сеирджии?

На тези и други неудобни въпроси следва да отговарят и всички замесени в този случай, най-вече полицията, службата по кадастъра и МРРБ. И ако големите медии не задават правилните въпроси или просто мълчат, на ред сме гражданите: нека покажем, че в България има достатъчно такива. Очакваме да видим отстраняването от длъжност на началничката Красимира Божкова и наказването на охранителя за приложените принуда, побой и отнемане неправомерно на личните вещи на Кънчо Бонев. Днес съдията в Районен съд Варна прекрати делото срещу Кънчо Бонев и върна случая за извършване на още проверки за изясняване на обективната истина и виновните лица.

ПС Ако гражданските позиции се защитават от малко хора: това не ги прави по-малко граждански. Това значи само, че в България има много население, но малко граждани: хора, които ги е грижа не само за техния собствен интерес, но и за общия. А такъв съществува – друг е въпросът с какви очи го гледаме и можем ли изобщо да го видим.

Позиция

Каква седмица изминава скъпи сънародници! Най-после и на нашата улица – тази на противниците на безумието АЕЦ „Белене” – започна да наднича слънцето. Първоначално боязливо, но сигурни сме, че с всеки изминал ден то ще набира сили. Оказа се, че сме били изключително толерантни към нашите ядрени спецове. Това, което узнахме, че се е случвало надвишава и най-песимистичните ни очаквания. Сега, когато крайчето на завесата се повдигна, си задаваме въпроса – що за специалисти са тези хора? Качествата им са безспорни, но не като специалисти в областта на енергетиката, а в областта на висшето майсторство в далаверата. Далавера на ползу России, но и на ползу джобу. А файда за България от нийде взора не види.

Какво се оказа?

Токът от Белене щял да е 9,54 пъти по-скъп от този в Козлодуй. Но не това е важното. Оказва се, че НЕК е пред фалит и причината е, че те са теглили кредити и плащали за „нероден Петко“, какъвто се оказа проектът „Белене“. Става въпрос за стотици милиони евро. В историята на България не е извършвано по-голямо стопанско престъпление. И тези грабители имат очи да ни гледат. Искат дори златният поток към пръснатите им от претъпкване джобове да продължи. Оказва се, че пазарлъкът, който са водили с руснаците не се отличава от този, който водим на кооперативния пазар, когато си купуваме връзка лук. Това е обаче най-скъпата връзка лук на планетата. Предлагаме да помолим издателите на Гинес да включат като рекорд тази свръхлуксозна придобивка.

Видяхме и нещо друго. Видяхме, че глупостта и наглостта нямат граници. Доказа ни го Румен Овчаров с нечуваната дивотия за двестате милиарда, които сме губели с отказа си от „Белене“. А застиналия в далечното комунистическо минало Корнезов се изтъпанчи на трибуната на Народното събрание и се провикна патетично – „ние ще победим, другари“! Просто се усети, че все пак е в България, иначе щеше да обяви гръмовното VENCEREMOS на другаря Че.

Скъсването на бента на лъжите ни удиви с новината, че нашите корифеи не знаели какво е това Закон за обществените поръчки и сключвали споразумения на честна дума. Именно споразумения, а не договори. За договора са необходими точни разчети. Виж, споразумението е нещо друго. Но когато на основата на това споразумение плащаш милиарди, работата като че ли загрубява до степен, че панделата за някои толкова сговорчиви хора ще е милост свише.

Във връзка с казаното по-горе предлагаме Симеон Сакскобургготски, Милко Ковачев, М. Севлиевски, С. Станишев, Р. Петков, Р. Овчаров, П. Димитров, Б. Манчев, всички шефове на НЕК и БЕХ от 2002 г. насам да бъдат подложени на изследване с детектора на лъжата и да отговорят на един простичък въпрос – вземали ли са пари от руснаците или от техни агенти в България, за да натворят толкова глупости и да ни натоварят с такива непосилни задължения. Предлагаме също така към щетите от техния ядрен ентусиазъм да се прибавят и щетите, които търпим в резултат от липсата на средства за инвестиции в енергийния отрасъл, защото ако тези стотици милиони бяха ползвани разумно, ефектът щеше да е видим още днес. Към тази грамада от щети да се прибавят и пропуснатите ползи от радикално сбърканата инвестиционна политика в тази област. Тогава ще стане ясно, че се сблъскваме с грабежа не на века, а на цялата ни история.

Ганка Спасова – 0877 604 554 – Комитет за еколого-икономическа защита на Свищов

Борислав Сандов – 0887 096 757 – ПП „Зелените“

От местната организация на „Зелените“ в Люлин продължаваме да следим подготовката на концесията на ‘Западен Парк – представителна част’. С разочарование забелязваме, че от преди месец, когато за първи път алармирахме за недомислици в договора за концесия, в него не се е променило почти нищо. Също така запознавайки се с всички документи по тази концесия, се натъкваме на още сериозни пропуски и нарушения.
1. Нарушаване на ЗУТ (чл. 108, ал. 2) и неизготвяне на редица планове, сред които е паркоустройствен план – Докато ПУП е по-общ, то паркоустройственият план дава точните параметри на това къде какво ще се строи.

2. Изготвен е анализ на концесията без паркоустройствен план, т.е. заложени са минимални суми за ремонти или строеж на сгради, без да се знаят техните размери. Също така в този анализ са заложени над 2,6 милиона лева за реконструкция или ново изграждане на настилки, които от 87 000 квадратни метра по-надолу в документа без никакво обяснение стават 120 000 квадратни метра. Разглеждайки анализа, оставаме с впечатлението, че едни дейности са със завишени стойности, а други са занижени, за да може да се докаже необходимостта да не се иска концесионна такса.

3. В договора, който се планира да бъде предложен за гласуване в Общинския съвет продължава да има голям брой пропуски.

o       Според така записания текст на предложения концесионен договор и по-конкретно точка 2 представителната част на парка се застроява според действащ към момента ПУП. Така разписан, текстът на тази точка дава възможност след няколко години подробният устройствен план да се смени с друг, който предвижда в пъти по-голямо застрояване.

o       При прекратяване на договора от страна на общината поради вина на концесионера общината ще дължи обезщетение.

o       След приключване на концесионния договор общината ще трябва да плати обезщетение, с което да откупи всичко, което е изградено от концесионера.

Тъй като този документ е рамката, която определя цялата концесия, е изключително важно в нея да не се оставят никакви вратички.
4. Разминаване между проектодоговора, който ще бъде подписан с концесионера, и договора за концесия, който предстои да бъде гласуван от СОС:

Едно от разминаванията е в стойността на банковата гаранция. В единия договор е 200 000 лева, а в другия е в порядъка на 50 000 – 90 000 лева, а след четвъртата година ще падне драстично.

5. Проектодоговорът има много пропуски и вратички.

o       Законът изисква тайна да е само техническа или търговска информация. Член 61 прави по-голяма част от договора да е тайна.

o       Банковата гаранция първата година е 78 000, а четвъртата – 19 000. След това ще падне още по-драстично.

o       0,5 % от банковата гаранция е глобата за незаконно строителство. Това прави 390 лева за първата година и 95 лева за четвъртата. След това ще падне драстично.

o       Вратичката за промяна на ПУП и ново застрояване на парка продължава да си стои.

Това са само част от проблемите, които открихме в документите за концесията. Съдейки по тяхното качество, сериозно се съмняваме, че Столична община ще следи за качественото изпълнение на тази концесия. Затова ние от местната организация на „Зелените“ в Люлин настояваме нашите възражения да бъдат чути и договорите да бъдат променени така, че общественият интерес да бъде защитен.

Ние, коалицията на природозащитни и здравни обществени организации, имаме сериозни опасения относно метода хидравлично разбиване (фракинг) за проучване и добив на шистов газ, нефт от битуминозни шисти и газ от въглищни пластове (Coal Bed Methane) в Европа.

С пълния текст на декларацията можете да се запознаете на следния линк.

На 31 март 2012 между 20.30 и 21.30 ще се проведе Часът на Земята – световно събитие, при което електрическите уреди се спират за един час – знак, че сме готови да жертваме част от традиционните си навици в името на природата и спестяването на ресурси. Призоваваме всички симпатизанти на Зелените да станат част от него!
А за тези, които на този ден ще бъдат в София, имаме специална покана – едночасов акустичен концерт на реге бандата Roots Rocket – те са от най-ангажираните със социалната и екотематика български музиканти, с песни посветени на защита на Кара Дере и срещу добива на шистов газ. Концертът ще бъде съчетан с екопрезентация, представена от съпредседателя на „Зелените“ Борислав Сандов. Събитието ще се проведе в Студио 5 (НДК, вход А3). Входът е свободен. (След това партито ще продължи традиционно, с вход от 5 лева)
Елате да покажем заедно съпричастността си към идеята за устойчиво развитие и по-добро бъдеще! Ако не физически – нека бъдем заедно духом. Участвайте! Обединени сме по-силни.

Повече за събитието можете да научите тук.

Национална коалиция ‘БелеНЕ!’ приветства решението на Министерски съвет от днес, с което България се отказва от изключително вредния проект АЕЦ’’Белене”.

С нетърпение очакваме да се запознаем с текста на решението и да проследим процедурата по приключването на проекта за втора ядрена централа в България.

Отказът от проекта не означава да престане да се търси отговорност за откраднатите огромни обществени средства.

През последните години ние непрестанно сме апелирали и работили за такова развитие, като сме организирали множество публични събития, в това число протести, конференции, изложби и др. Ядрената енергетика няма място в новите условия на енергийно развитие, в които възобновяемите енергийни източници могат безопасно и на ниска цена да осигуряват нужната енергия на отделните домакинства и общности, като по този начин ни придвижват към енергийна независимост. Конвенционалните източници на енергия доказаха своите щети върху околната среда, човешкото здраве и икономиката, като предизвикаха огромни по мащаб катастрофи. Примерите от ядрените аварии в МАЯК, Три майл айлънд, Чернобил и Фукушима оставиха нелечими белези върху целия свят, като последствията от тях продължават да нарастват прогресивно. Изкопаемите горива водят до промени в климата и често замърсяват огромни пространства територии и акватории.

Решението за бъдещето на площадката на АЕЦ „Белене” би следвало да бъде взето след обществена дискусия и конкурс за избор на най-добрия вариант.

Време е България да се включи в ‘коловоза’ на интелигентните решения в енергетиката и да преустанови своите ‘стари’ намерения и проекти. Бъдещето е в чистите, евтини и децентрализирани енергийни решения, базирани на безопасни възобновяеми източници и енергийна ефективност.
Национална коалиция ‘БелеНЕ!’ не подкрепя и не смята за разумно поставянето на нов блок в ‘АЕЦ Козлудуй’.

Забележка: Подробно становище ще бъде изработено и разпространено веднага след запознаването с официална информация, която да гарантира пълният отказ от страна на България и окончателно прекратяване на проекта ‘АЕЦ Белене’

В Национална коалиция ‘БелеНЕ!’ участват: НД Екогласност, ЕС ‘За Земята’, Фондация за околна среда и земеделие, Институт за зелена политика, ПП ‘Зелените’, Комитет за еколого-икономическа защита на Свищов и свищовския регион, ‘Земя завинаги’, Информационен и учебен център по екология, СДП Балкани, Greenpeace и др.

За контакти:

Петко Ковачев – Национален координатор, 0888-420-453

Деница Петрова – Greenpeace, 0889-880-908

Борислав Сандов – ПП Зелените, 0887-096 757

Тодор Тодоров – ЕС ‘За Земята’ - 0887-122-801

Местната организация (МО) на ПП „Зелените” в Люлин приветства днешното отлагане на гласуването от Столичния общински съвет по договора за концесия върху части от „Западен парк – представителна част” и настоява за преработването му преди окончателното гласуване.

През последните няколко години главният архитект на София лансира проекта „Софияленд 2” в район Западен парк – представителна част. Може би умишлено години наред тази представителна част се държи в окаяно състояние, за да се ползва като аргумент за реализирането на този проект. Истината е, че това, което се предлага като концесионен договор показва, че за реконструкция на парка ще бъдат влагани по-малко средства годишно (400 000 лева), отколкото сега влага общината. Също така при изграждането на заведения и други търговски площи, планирани по ПУП и тяхното отдаване на минимални пазарни цени общината би печелила двойно повече (700 000 лева), отколкото концесионерът би влагал за възстановяване на парка.

Самият концесионен договор, който бе предложен за гласуване на сесията на СОС на 22.03.2012 г., има изключително много пропуски и по никакъв начин не гарантира запазването на обществения интерес. Дори дава предостатъчно възможности за обратното.

Аргументите в подкрепа на тази теза са много и са представени в приложения анализ на концесионния договор заедно с решенията, които предлагаме. Най-основните са:

1. Според така записания текст на предложения концесионен договор и по-конкретно точка 2 представителната част на парка се застроява според действащ към момента ПУП. Така разписан текста на тази точка дава възможност след няколко години подробния устройствен план да се смени с друг, който предвижда в пъти по-голямо застрояване.
2. При прекратяване на договора от страна на общината поради вина на концесионера общината ще дължи обезщетение.
3. След приключване на концесионния договор общината ще трябва да плати обезщетение, с което да откупи всичко, което е изградено от концесионера.

Това са само част от конфликтните точки в предложения договор за концесия, където всъщност почти всяка точка е конфликтна. Повече подробности ще намерите в прикачения анализ и дадените от нас предложения.

Така предложеният текст на договора за концесия за увеселителен парк в представителната част на Западен парк само потвърждава намерението на управата на община Столична в лицето на г-жа Йорданка Фандъкова и арх. Петър Диков да стартират през тази година застрояването на общо половината Западен парк, без да защитят по какъвто и да е начин обществения интерес. В началото на 2012-та арх. Диков представи редица проекти за „развитието на София”. Един от тези проекти беше увеселителният парк, а втори беше изграждането на комплекс с нискоетажно строителство в другата половина на Западен парк. Тези два проекта ще заличат общо 50 % от парка.

Ние от МО-Люлин на ПП „Зелените” не сме против развитието на Западен парк, а срещу нарушаването на обществения интерес. След като тази територия е предвидена за зелена площ, е добре тя да бъде използвана именно като такава, а не да бъде застроявана. Още повече, че въпреки обществената цел на проекта няма гаранция, че той няма да бъде ‘изкористен’ и приватизиран, както се случи със ‘Софияленд’, също построен върху бивша зелена територия.

Основни възражения и предложения на МО ЗЕЛЕНИТЕ – Люлин:

(конкретния текст на точките можете да видите в предложението за концесионен договор)

т. 2

Предвижданите търговски обекти и атракционен комплекс са с площ, определена от приетия в момента ПУП. Това означава, че след време ПУП може да се измени така, че да позволи по-големи площи за търговски обекти. Нищо в тази точка не гарантира, че цялата отдавана на концесия площ няма да се застрои. Подобна порочна практика за промяна във вече сключен концесионен договор е позната и от ски-зона Банско. (Това е все едно да пуснеш наемател в къщата си, без да знаеш дали ще ползва 3 или 5 стаи, или дали няма да реши да събори цялата ти къща.)

Предложение на МО Зелените – Люлин: да се опише ясно в договора квадратурата на терените, които ще се ползват за търговски площи и атракционен комплекс за срока на концесионния договор. Така описаните терени да не могат да се променят с последващи актове на общината.

т. 7.1

Нe e  ясно разписано какво се има предвид под „цялостно управление и поддържане на обекта”. Няма общински стандарт за това и на практика концесионерът сам ще решава какво точно включва поддържането и рехабилитацията: може да е измитане на алеите веднъж месечно, може да е 1 път годишно; може да е поставянето на 2 или 20 пейки и т.н.

Предложение на МОЗелените – Люлин: да се разпише в точна годишна програма какви са задълженията на концесионера за поддържане на обекта.

т. 7.3

Общината следва да придобие собственост върху направените подобрения (без атракционните съоръжения) – същевременно в т. 8.4.2 се казва, че общината ще ги заплати под формата на обезщетение. Тоест, след 25 г. експлоатация общината ще компенсира финансово концесионера и на практика ще му върне направените инвестиции, като ги изкупи обратно.

Предложение на МО Зелените – Люлин: да отпадне т. 8.4.2.

т. 8.1.5.

Ако принципно ще се отдават търговски площи под наем, нужно ли е това да става чрез посредник – концесионер? Защо общината не изпълнява тази дейност?

Предложение на МО Зелените – Люлин: да се преосмисли цялостната идея за концесията.

т. 8.1.6

Концесионерът ще получи обезщетение дори ако в резултат на нарушения на договора същият се прекрати предсрочно. Тази точка лишава Общината от механизъм за ефективен контрол върху изпълнението на договора и позволява на концесионера да нарушава договора, без да носи финансова отговорност.

Предложение на МО Зелените – Люлин: да отпадне т.8.1.6.

т. 8.2.3.

Няма разписана дефиниция какво включва поддържането на парка. Предложението да е спрямо действащото законодателство е несъстоятелно – няма законова уредба за поддръжка на зелена система.

Предложение на МО Зелените – Люлин: да се разпишат точно видовете и обема на услуги, които концесионерът ще извършва по поддържането на зелената система.

т. 8.2.5

Няма срок, в който да се правят ремонтите на обектите и техническата инфраструктура. На практика концесионерът може въобще да не извършва ремонти, след като няма определен срок за това (може след 10 или 20 години да реши да ремонтира даден обект).

Предложение на МО Зелените – Люлин: да се запишат срокове и финансови обезщетения при неспазването им от страна на концесионера.

т. 8 .2.7

Изискването за охрана не е обвързано с носене на отговорност. Ако има сечи или унищожаване на паркова инфраструктура, концесионерът е освободен от отговорност.

Предложение на МО Зелените – Люлин: да се опише какво се опазва и гарантира с наличието на охрана.

т. 8.2.9

И сега има безплатни детски площадки и съоръжения, направени с инвестиции на общината. Ако не се опише какво друго ще направи концесионерът, той може да се възползва от съществуващите площадки и да  ги обяви като свое изпълнение.

Предложение на МО Зелените – Люлин: да се опише колко, къде и какви като съоръжения нови детски площадки ще изгради концесионерът.

т. 8.2.12

Дава се възможност да се променя инвестиционната програма след сключване на концесионния договор. Под предлог за извършване на подобрения (без да е уточнено? какви – нови платени паркинги, нови търговски площи? )  се променя предметът на договора.

Предложение на МО Зелените – Люлин: да отпадне т.8.2.12.

т. 8.2.15

Застраховката е в полза на общината, без да има посочена сума. На практика концесионерът може да направи нереално ниска застраховка и да не носи последствия при увреждане на общинското имущество.

Предложение на МО Зелените – Люлин: да се фиксира сума на застраховката, която да е по оценка на международно признати институции.

т.8.4.2.

След приключване на концесионния период общината ще трябва да откупи изградените съоръжения, което обезмисля принципа на отдаването на концесия.: Предложение на МО Зелените – Люлин : да отпадне т. 8.4.2

т. 11.1.1

Годишната гаранция за изпълнение на инвестиционната програма е 200 000 лв, което е по-малка сума от тази, която в момента общината влага като средства за поддържане.

Предложение на МО Зелените – Люлин: гаранцията следва да е поне равна на планираните годишни инвестиции – 440 000лв.

т. 11.1.2

Намалява гаранцията по предходната точка 2 пъти.

Предложение на МО Зелените – Люлин: гаранцията да е равна на планираните годишни инвестиции.