*1.* В момента се подготвя ново изборно законодателство – изборен кодекс. Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?

*Отговор:* За ЗЕЛЕНИТЕ необходимоста да се обособи отделен или отделни райони, избраните в които да представляват интересите на българите в чужбина е повече от наложителна. В тази връзка, според нас , е необходимо да се въведе предварителна регистрация за участие в изборите (всеки български гражданин да заяви желанието си да гласува и къде да стане това), след което и на базата на получените заявени намерения да се формират избирателните райони, съобразно количеството и местоположението на заявилите участие. Естествено, както и в останалите избирателни райони ще са възможни регистрациите на независими кандидати и листи, с други думи , ще е в сила законодателството валидно за всички избирателни райони.

*2*. Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?

*Отговор:*Принципната позиция на ПП ЗЕЛЕНИТЕ е за въвеждането на електронното гласуване като възможност, като това касае както гласуването по интернет, так и гласуването със специализирани устройства, работещи с документите за самоличност на българските граждани. Необходимо е прецизно законодателство в тази посока, гарантиращо сигурноста и тайната на вота. Ние сме убедени, че този вид гласуване няма алтернатива в бъдеще.

*3.* На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?

*Отговор:* След въвеждане на предварителна регистрация, разкриването на избирателни секции би трябвало да се базира на броя заявили желание за участие, а българската държава в лицето на ЦИК и дипломатическите ни представителства да осигурят разкриването на избирателни секции, където е необходимо. Не намираме за демократично и отговарящо на критериите за съвременна държавност, избирателни секции да има единствено в постоянните ни дипломатически представителства. Разбира се, при въвеждането на електронно гласуване, разкриването на секции извън представителствата е излишно.

*4.* Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?

*Отговор:* При приемане на ново райониране и практически осъществено политическо представителство на българите в чужбина от избраните и защитаващи техните интереси народни представители, подобен съвет би трябвало да има консултативни и обществени функции и не би трябвало да е обект на назначения, а съответно избран по начин определен от общностите на българите в съответните държави. Структурирането на тези съвети като част от държавната адмнистрация, за нас, поставя под въпрос тяхната обективност и функционалност при вземане на решения и тяхното осъществяване.

Относно политиките на държавата по оношение на българите в чужбина, то на първо място РБългария е длъжна да достигне нивото на защита и протекция на гражданите си, на което са водещите в това държави като Великобритания, Франция, Белгия и др.

В същото време е нотложно създаването и прилагането на политики и реални възможности за връщането на желаещите в България при наличието на равнопоставени възможности от адмминистративна гледна точка.

Във връзка с липсата на изпълнението на този и други закони от административни органи и длъжностни лица, следва да бъда въведена средна по тежест наказателна отговорност, искове за която в съда да могат да внасят вкл. Граждански групи и организации.

*5*. Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани, непритежаващи българско гражданство, могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “*За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство*”?

*Отговор:* Водещ принцип би трябвало да бъде принципът на уседналост, спрямо рзличните видове избори и съответните избирателни райони. Например избираните представители на България в Европейския парламент би трябвало да са трайно уседнали в границите на Европейския съюз, избираните за Народното събрание на Р България, трябва да са трайно уседнали в избирателния си район (при въвеждане на избирателни райони за българите в чужбина) или на територията на Р България. По този начин ще се постигне раципрочност/равнопоставеност между политическото представителство и гражданите които касае. В тези рамки всички български граждани са равнопоставени.

*6. *Тук може да добавите още нещо по-темата или новина свързана с Вашата
партия.

*Отговор* Политическа партия ЗЕЛЕНИТЕ е организация създадена от зараждащото се гражданско общество в България, което няма реално политическо представителство в досега съществуващите политически партии и като една от основните си политически цели е поставила съхраняването и опазването на природата, промяна в устройството на държавата, разширяване на пряката демокрация и реалното участие на гражданите в управлението на страната.

www.eurochicago.com

Смятаме, че в настоящия си вид стратегията обрича българските граждани на енергийна зависимост и енергийна бедност.

Така представената от правителството стратегия:

1. Подкрепя развитието на големи производители на енергия, създаващи и поддържащи монополно положение и като следствие от това зависимост на отделните граждани от тези монополи, чрез изграждане на нови мощности в АЕЦ, увеличаване потреблението на природен газ, включително и добив на шистов газ, и използване на въглища.

2. Няма да допринесе за постигане на Европейските цели относно изменението на климата, засягащи намаляване отделянето на въглероден диоксид и „прехода към нисковъглеродна икономика” чрез конвенциалните енергоизточници, посочени по-горе.

3. Не предвижда намаляването на зависимостта от руски изкопаеми горива, включително ядрени такива.

4. Липсва подкрепа за децентрализация и изграждане на малки мощности възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в урбанизираните територии, като предвижда изграждането на големи комплекси от ВЕИ и хридроенергийни комплекси. Липсата на адекватна политика през последните години превърна изграждането на ВЕИ в „мутренски” бизнес и показа как една иначе благородна идея се проваля заради лошо или липсващо управление.

5. „Стратегията” представлява парад на проекти – динозаври по размер и актуалност – съществуващи от десетилетия на хартия мега-проекти и мега-идеи. В документа прозират същите проекти от предходната версия, подготвена от Тройната коалиция (ноември 2008). Сравнявайки обаче целите на други европейски държави в тази област, може категорично да заявим, че българският вариант на Енергийната стратегия не е вариантът, който ще доведе до реален преход и трансформация на статуквото в България. Точно обратното – ако записаните цели се осъществят България може да е една от първите страни, която ще бъде потърпевша от енергийния монопол на изчерпващи се енергийни ресурси не само от Русия но и в световен план. Ще заплатим много висока цена в недалечно бъдеще, когато ще се окажем съвсем неподготвени за необходимата промяна към нови технологии и висока ефективност на производствата, възобновяеми енергиийни източници, енергийна сигурност и независимост на домакинствата и общностите.

6. Стратегията, предложена от правителството, макар и наричана така, не представлява стратегия в управленческия смисъл на думата – тя е един крайно неточен документ с много пожелателни ангажименти, без посочени срокове и без конкретни изпълнители и отговорни институции. В нея няма реално и изчерпателно сравнение на различни сценарии на развитие както по отношение на потреблението на енергия (енергийна ефективност и растеж), така и по отношение на производството на енергия – сравнение, което би следвало да бъде направено по отношение на всички относими теми: социален ефект, икономически ефект, екологично въздействие, външна и вътрешна сигурност.

ЗЕЛЕНИТЕ изцяло се противопоставяме на досегашната политика в областта на енергетиката.

Вместо стремежа България да бъде „енергиен център” в услуга на енергийната мафия и въображаема местна супер сила, ние, българските граждани, се нуждаем от осигуряване на максимална енергийна ефективност (ЕЕ) и енергийна независимост за отделните домакинства и местните общности чрез развитие и насърчаване на децентрализирано производство на енергия от възобновими енергийни източници. Тези две области трябва да бъдат подкрепени от цялостна държавна политика, засягаща всички сегменти на държавата и икономиката ни. Такъв подход освен че има значителен положителен социален и икономически ефект, ще способства за създаване на независима средна класа и е пряко свързан с намаляване на въглеродните емисии и намаляване на загубите при пренос на електрическа и топлинна енергия. За постигане на тази цел стратегията е необходимо да предвиди спешни законодателни мерки в следните насоки:
• Да се облекчи максимално административния процес на разрешаване инсталирането на ВЕИ в съществуващите урбанизирани територии, като всички разрешителни се получават на едно гише и в срок, не по-дълъг от месец;
• Да се предприемат бързи и адекватни действия за постигане на най-високи нива за енергийна ефективност във всички области на икономиката и бита.
• Да се премахнат изкуствените монополи в продажбата на енергия и да се създаде реален пазар, като се разреши всяко домакинство или лице да произвежда енергия за собствени нужди или да продава свободно тази енергия на свободни цени;
• Да се въведе ред в процеса на включване на производители на електрическа енергия в електропреносната система, като заявления за включване да могат да се подават само след реално инсталиране на мощността, а преносителя при неспазване на срока за включване от 1 месец, автоматично да дължи на производителя ежедневни неустойки в размер пазарната цена на потенциално произведената енергия;
• Да се облекчи процеса на издаване на разрешителни за инсталиране на ВЕИ в земи, гори и води без конфликт с природата чрез създаване на предварително ясни ограничения за зоните, в които не могат да се инсталират ВЕИ и други енергийни обекти (в зони от НАТУРА 2000, защитени територии, места за миграция на птици, ценни и редки местообитания, които не са включени в схемата на защита, места които представляват интерес за развитието на туризма или имат изключителни качества на природни красоти, форми и образувания и др.). За всички останали зони проектите за ВЕИ да бъдат облекчени от нуждата за правене на ОВОС и други процедури, което да ускори тяхното изграждане.
• Бързо въвеждане на задължителни стандарти за енергийно независими сгради при всяко ново строителство и икономически стимули за увеличаване на енергийната независимост на съществуващи сгради предвид близките срокове на стартирането на тези процеси на ниво Европейски съюз.

В стратегията следва да се посочат конкретни действия и политики, обвързани със срокове и заложени периоди за ревизиране на целите. Тези действия трябва да осигурят преход на българската енергетика и в цялост на високо интензивната ни икономика към нисковъглеродно развитие.

В заключение призоваваме управляващите да осъзнаят факта, че енергийната независимост на България минава през енергийната независимост на собствените и граждани от монополи и още веднъж настояваме за основна преработка на Енергийната стратегия на Р България до 2020 г.

За повече информация:

Борислав Сандов 0887096757, borislav.sandov@gmail.com
Петко Ковачев 0888420453, petko.kovachev@bulgariangreens.org

ПП ЗЕЛЕНИТЕ

Аз съм доста по-сдържан. За мен е доста спорно какво всъщност е постигнато по проекта „Южен поток” и дали това е успех. Виждам, че правителството се поддаде на добре организирания натиск от страна на Русия, която започна демонстративно преговори с Румъния. Това беше явна форма на натиск върху българското правителство. Нашето правителство обаче се изплаши и така руската тактика сработи. Управляващите не направиха реална оценка дали въобще има смисъл да бъде форсирано започването на този проект. Първо, защото правителството няма никаква представа откъде ще намери тези 850–900 млн. евро…

Всъщност каква е сумата за българското участие в този проект?

Мисля, че българското участие е 860 млн. долара. Дори и половината да е обаче, няма случай в света такъв проект да е излязъл по-евтин, отколкото е било първоначалното прогнозиране. Напротив, тенденцията е съвсем ясна – цените ще бъдат по-високи в края, когато се тегли балансът. Освен това очевидно правителството ще трябва да вземе заем отнякъде за тези пари. Така че върху тях ще се наслоят и лихвените задължения, които ще бъдат поне 150–200 млн. долара. Ако пък правителството ги извади от джоба си, значи няма да реализира полза от тяхното използване за други цели. Освен това според мен този проект загуби първоначалните си цели, тъй като руснаците го обявиха, за да байпасират Украйна, за да могат да държат всички под чехъл и в шах, когато му дойде времето. След идването на новия държавен глава Виктор Янукович в Украйна обаче се получи една доста добра комбинация, един съюз между Русия и Украйна специално в областта на енергетиката. Има предложение дори за сливане на ядрените комплекси.

Един байпас обаче никога не би бил излишен, тъй като никое управление не е гарантирано.

Така е, но има и други фактори, които не бива да бъдат подценявани. Например добивът на неконвенционален газ, който през последните няколко години се превърна в доста мощен фактор специално в САЩ.

Говорите за добива на шистов газ, но тази алтернатива е доста непопулярна в Европа.

Действително тази алтернатива не е развита в Европа. В цяла Европа има 50–60 сонди, които могат да правят дълбочинни сондажи, а в САЩ те са над 1000. Но там подземните богатства принадлежат на този, на когото е земята, и това е голямо предимство за малките гъвкави компании. В Европа тези богатства в повечето случаи принадлежат на държавата. Така или иначе заради развитието на този добив в САЩ миналата година те станаха най-големият производител на газ в света. Те изпревариха „Газпром” и вече не се нуждаят от развиваната преди опция – внос на течен газ чрез танкери.

Доколко реалистична е обаче тази алтернатива за България?

Рано е да се каже, защото няма изследвания. Някои фактори вдъхват екологични опасения. Така или иначе примерът на САЩ е важен. Дори в България или в Европа да не се развие сериозно търсенето на такъв газ, все едно конюнктурата в света се измени, защото Катар и други страни, които развиха голяма мрежа и инфраструктура за втечняване на газ и за износ на втечнен газ, загубиха основния си клиент САЩ и сега усилено търсят нови клиенти. Поради тази причина цената на втечнения газ падна.

Смятате ли, че в този нов контекст „Южен поток” става излишен?

До известна степен става излишен. Не мога да преценя до каква, но ми се струва, че без да се обсъдят тези възможности – да се направи терминал за втечнен газ и договори с Катар или други страни – няма смисъл да се влагат огромни средства за изграждане на един нов газопровод, тъй като в бъдеще нуждата от пренос на газ през него може да не се оправдае. И ако приходите от транзитните такси, на които разчита сега правителството, бъдат ниски, това може да се окаже напълно губеща инвестиция. Освен това на всички е ясно, че този газопровод не решава въпроса за диверсификацията на източника. Той отново ни оставя в същата зависимост от Русия, както и досега.

Смятате, че българското правителство е форсирало преговорите и не е постигнало по-добри параметри по „Южен поток”, или че проектът е неперспективен и България трябва да се откаже от участието си в него?

Информацията не е толкова много, че да се правят категорични изводи. Едно форсиране обаче не прави добро впечатление. Аз не виждам какво налага тези героични усилия и 24-часови преговори. Обвързването на договора за пътната карта на „Южен поток” с цената на природния газ, който се доставя, е неуместно. И ако някой се хвали: „Ние тук може и да сме поотстъпили малко за „Южен поток”, но постигнахме големи успехи с газа” – го прави твърде рано.

Колко години ще са нужни за възвръщаемост на тази инвестиция от 860 млн. долара според вас?

Не може да се прогнозира. Тук обикновено се правят няколко сценария – реалистичен, оптимистичен и песимистичен – в зависимост от това за каква лихва ще бъдат намерени средствата, колко време ще продължи изграждането, какви количества газ ще се пренасят, транзитните такси и пр. Струва ми се обаче, че при пресмятане на ползите по-скоро трябва да се отиде някъде между реалистичния и песимистичния сценарий. Оптимистичен сценарий за някакви огромни приходи за България от транзитни такси е невъзможен.

Коментирахте, че обвързването на преговорите за „Южен поток” с цената на природния газ е неуместно. Как оценявате постигнатите резултати от преговорите за цената на газа и посредниците и прогнозите за по-евтин газ още през тази година?

Трудно е да се коментира нещо, за което няма яснота. Не прави добро впечатление, когато някой започне да се хвали с нещо, за което не може да посочи никакви крайни резултати. Има един такъв принцип и в дипломатическите отношения, и в търговските преговори, че нищо не е договорено, ако не е договорено докрай. Нищо постигнато няма, тъй като ние не знаем какво ще се случи при следващите преговори и какъв ще бъде резултатът от тях. Освен това преди половин месец вдигнаха цените, а ето, виждате ли, сега направили всичко възможно да ги свалят. Но къде е Киро на кирия – вдигнали с 25%, а ще ги намалят с 3–4 до 6–7%. И трябва ли да бъдат всички щастливи от тази работа? Струва ми се, че и правителството, и министърът на енергетиката не са си изиграли добре картите, за да постигнат поне отстъпка за това, че се включваме в „Южен поток”, и да постигнат реално падане на цената на газа чрез премахване на т.нар. посредници, които са всъщност пак фирми на „Газпром”. Ако действително преговорите се водеха твърдо – „Само при такива условия се включваме, въпреки че предаваме общата европейска политика, зарязваме втечнения газ, зарязваме диверсификацията, обаче вие ни гарантирате, че купуваме от вас да кажем на 330 долара за куб.м газ и премахвате всички тези ваши петопръсти посредници”. А сега какво се получава – „Газпром” фактически реализира свръхпечалба от схемата, по която доставя газ на България.

Как ще коментирате липсата на прозрачност и цялата тази тайнственост около договорите с „Газпром”?

Това е удобно извинение, че ето, виждате ли, някои неща са търговска тайна. Има практики в света договорите да се публикуват, като само някои цифри или изречения се заличават. Но търговска тайна или не, ние трябва накрая да имаме цена, която горе-долу съответства на средната цена на газа в Европа. А средната цена на газа в Европа е много по-ниска от тази, която плащаме ние. Тук сега ни увеличават цената на газа значително от 1 юли, а например аз получих бележка във Виена в края на миналата година от компанията, която ме снабдява с газ и електроенергия, че цената на всички услуги се намалява с 6% за целия следващ едногодишен период. Крайната цена, която плащат нашите потребители, е много по-висока, отколкото в Австрия и други европейски страни. Крайната цена във Виена е някъде под 400 долара за куб.м, а тук е над 500 долара. И това, доколкото се разбира, се дължи основно на ролята на посредниците, които са просто другата ръка на „Газпром”.

Стана ли ясно от тези преговори кога ще отпаднат посредниците?

Аз не намерих ясна информация по този въпрос. Доколкото разбирам, това също предстои в следващите кръгове от преговори. А те могат да бъдат всякакви, така че е хубаво сегашните хвалби да бъдат записани и след време просто да бъдат припомнени, за да видим дали имат някакво покритие. Според мен това, което говорят сега управляващите, не трябва да бъде взимано много сериозно. Освен това видяхме неведнъж как правителството си сменя позицията на 180 градуса, например за АЕЦ „Белене”.

Твърдите, че цените на газа в България са доста по-високи, отколкото тези в Европа. Защо това е така въпреки героичните усилия на няколко правителства поред?

Ама предишното правителство никакви такива усилия не е полагало. Предишното правителство се състоеше от хора, за които интересите на Русия бяха по-важни, отколкото интересите на България. Румен Овчаров много се хвалеше какъв хубав договор е подписал. Сега обаче всички анализатори и експерти са единодушни, че той е нанесъл огромна вреда на България за нещата, които е договорил, но забележете, не ги е подписал и сега естествено не носи никаква отговорност. Подписали са ги хора, които не са ги чели и които сега казват: „Наредиха ни да ги подпишем и толкова”. Тоест ние не отговаряме и не сме виновни. И така си вървят нещата в България – никой не е виновен и за нищо никой не носи отговорност.

Според вас кои са удачните и реални възможности на България за диверсификация на източниците на природен газ?

Прословутият другар Овчаров навремето отказа да преговаря с Турция, за да се опитаме да се включим в газопровода, който те изградиха към азиатските страни. Ако се бяхме включили с инвестиции тогава, сега вече щяхме да имаме един независим източник от този газопровод, да кажем от порядъка на 1 млрд. куб.м годишно. Въпросът, разбира се, все опира до пари и до тази окъсяла финансова черга на държавата, която, ако я дръпнете на главата, краката остават на студено или обратното. И въпросът е как да бъде разпределена тя най-добре, така че да покрие приоритетите, а не да покрива разни измислени проекти като АЕЦ „Белене”.

Май цялата окъсяла черга обаче ще отиде точно натам, макар че правителството продължава да дава разнопосочни сигнали – от една страна, премиерът говори за западен инвеститор, от друга страна, финансовият министър твърди, че няма да даде никакви пари за „Белене”, а председателят на Народното събрание обявява, че този проект ще бъде изграден по правилния начин, каквото и да означава това.

Да, аз също се замислих какво означава това „по най-правилния начин”. А дали можем да отхвърлим хипотезата, че правилният начин означава комисионите и подкупите да се насочат от фирмите на БСП към фирмите на ГЕРБ.

Това ли е вашата хипотеза?

Аз просто се питам да не би това да означава правилният начин, защото как може един юрист като г-жа Цачева да използва такива термини, които са непознати в юридическото царство. Там няма правилен или неправилен начин, там има само законосъобразно или незаконосъобразно. Защо г-жа Цачева не се произнесе например по законността на целия този проект. Защото всички решения по него са много уязвими от юридическа гледна точка. Например решението на правителството от 2005 г. за започване на изграждането на АЕЦ „Белене”, което е взето, без да е влязла в сила оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Същата влиза в сила през януари 2007 г. По същия начин стои въпросът за решението на НЕК да обяви търг за реакторите, без да има ОВОС. Всички тези решения според мен могат да бъдат атакувани в съда като незаконосъобразни и аз се чудя защо зелените в България проспиват тези възможности. Те атакуваха само отделни части от ОВОС. Така че намирам за странно един юрист като г-жа Цачева да говори за правилен и неправилен начин, още повече че сега се плащат пари за изработване на оборудването на АЕЦ „Белене”, без този проект да е финансово осигурен.

Какви пари плаща сега българското правителство, за да покрие ангажиментите на държавата по договорите за АЕЦ „Белене”?

В момента финансовото министерство нищо не плаща. На финансовото министерство могат да му наредят политически да плати да кажем вноската, която идва септември месец. Всъщност плаща държавната компания НЕК. Тук, в България, не е известно и не се коментира това, че миналата година през декември, когато е удължен договорът до края на март, подписаният анекс е на стойност около 200 млн. евро. Тоест НЕК поема финансови ангажименти към руската страна и няма никаква яснота по какъв начин тя ще намери парите за тези ангажименти след време. Следващият договор на НЕК с „Атомстройекспорт” до септември по сведения на печата струва 30 млн. долара. Освен това се казва, че през септември идва времето да се плати следващата вноска за оборудването на първия реактор, за която и премиерът, и министър Трайков казаха, че е 280 млн. евро. Откъде НЕК, която е компания фактически доведена до ръба на фалита, ще намери тези пари. Няма никакъв начин с нейния кредитен рейтинг, с нейната задлъжнялост към доставчици, към централи и към финансови институции, някой да й отпусне пари. Единственият начин е кабинетът Борисов да вземе политическо решение да ги извади от изпразнения джоб на държавата и да ги хвърли в ненаситната корупционна яма, наречена АЕЦ „Белене”. През 2007 г. НЕК взе заем от БНП „Париба” на стойност 250 млн. евро, за които сега на всеки три месеца те трябва да плащат над 10 млн. лв. като лихви. Тоест за 5 години до май 2012 те трябва да са платили около 220 млн. лв. за лихви и да изплатят накуп цялата стойност от 500 млн. лв. Откъде ще ги намерят тези пари? Никакъв друг начин няма освен рязко вдигане на цените на електроенергията.

Министър Дянков обаче обясни, че няма да плати тези 280 млн. долара за първия реактор на АЕЦ „Белене”.

Министър Дянков правилно мисли, обаче министър Дянков политически е много слаб. Ако неговият началник и групата около неговия началник вземе политическо решение, че трябва да се платят тези пари, на министър Дянков нищо друго няма да му остане освен да ги плати. Въпреки неговите уверения, че няма да го направи. Според мен той не е човек, който ще си хвърли оставката заради този случай, а ще ги плати.

За никого не тайна, че „Белене” е един от основните генератори на корупция в България. За съжаление правителството на ГЕРБ нямаше смелостта да се откаже от този проект още миналата година, когато стана ясно, че той няма да струва 4 млрд. евро, а поне 8-10 млрд. Нямаше смелостта да спре да плаща и да каже: „Господа или товарищи, това е положението – имаме си договор, вие си имате права, искате неустойки, търсете си правата в международен съд”. И тези приказки, че сме щели да имаме 1 млрд. евро неустойки! Ами вижте, те колкото повече плащат, толкова повече неустойки ще имаме, това е естествено. Те поеха задължение за 200 млн. евро, след това за още и още… Така че или нямаха смелостта да прекратят този проект, или, както каза г-жа Цачева, той трябва да се развива по правилния начин, тоест да се насочват съответните финансови потоци по правилния начин. Виждам, че има разнобой в самото правителство по отношение на „Белене”, но на противниците на този проект не им достигнаха нито ресурси, нито смелост да го спрат. Какво направи например самият министър Трайков, той каза: „Аз, като се запознах с този проект и като видях какъв е батак, си казах „Олеее, то тук май най-добре ще е да направим един референдум и българите да кажат дали да го строим”. Трайков няма политическа сила, той е един експерт, привлечен на тази длъжност. Положението е такова, че той ще прави това, което му нареди г-н Борисов.

А какво ще нареди според вас г-н Борисов, как коментирате неговото уверение, че търсим западен инвеститор?

Г-н Борисов първо твърди едно, после казва друго, а след това трето. Но цялата тази работа е пределно ясна. Това е много скъп проект, за който държавата няма пари. Какъвто ще да е този проект, за него няма пари отникъде. Нито една банка – аз ви казвам това съвсем отговорно – не желае да се включи във финансирането на този проект. Единственият начин е да се намери инвеститор някъде от запад и сега въпросът е кой да е този инвеститор. Забележете, че г-н Трайков винаги казва „стратегически инвеститор”. Какво означава това? Стратегически инвеститор е голяма енергийна компания с огромен опит в изграждането и експлоатацията на такива огромни ядрени мощности, който може да осигури високо качество, висока степен на безопасност, на ефективност и т.н. Аз ви казвам, че няма такава компания в Европа, която да е съгласна да се включи в проекта „Белене”, още повече след като германската компания RWE излезе от него. И не защото тези компании не инвестират в такъв род проекти – вижте румънския проект на Черна вода за трети и четвърти блок. Когато правителството там обяви търг, без да търси консултанти, които да му кажат как да търси инвеститор, се явиха 16 компании. Румънците си подбраха 6 от тях, сред които всички големи имена на западни компании. Защото това е един доказан проект, от който има необходимост и който ще бъде ефективен.

Значи „Белене” не е доказан и необходим проект?

Друго обяснение някой може ли да ми даде? Просто няма друго обяснение. Например немските компании са много заинтересувани да развиват ядрени проекти навън по простата причина, че в Германия има забрана за строеж на нови атомни централи. И затова и Е.ОН, и RWE, и други компании се включват в проекти в Румъния, Италия, Англия, Франция. За разлика от Трайков обаче г-н Борисов говори не за стратегически инвеститор, а просто за инвеститор – например компании, които да дойдат с пари. Само че това може да са компании с пари на „Газпром”, нали?

Тоест „западният” инвеститор ще е „Газпром”?

Подобна схема е напълно реална. Със сигурност има редица компании, които могат да бъдат основани или отдавна са основани с руски пари – било на „Газпром” или на други компании, които да се явят като инвеститори в този проект. И защо да не е така – Русия предлагаше тези пари, ние няма как да ги вземем, защото сме страна в ЕС и сме подписали договор с Евратом, която поставя редица изисквания пред външни строители при финансирането на такива ядрени проекти. Така че Русия предлага тези пари, но ние няма как да ги вземем. И Русия може да намери други възможности, много по-елегантни – да каже ето, има едни западни компании. По този въпрос може би г-н Борисов и г-н Путин са се разбрали.

Защо според вас българското правителство хвърля толкова енергия и усилия по посока на този гьол „Белене”, както го нарече премиерът, а не да кажем за изграждането на 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй”?

Правителството няма смелост да преоцени нещата и да каже стоп, дотук. Ние не сме толкова богати, че да разработваме една нова площадка, да й правим цялата инфраструктура, да преобразуваме цялата енергосистема за тази нова площадка и пр. Правителството няма смелост да каже, че тези два реактора на никого не трябват и за тях няма пазар в България, не е осигурен такъв и навън. То предпочита да върви по инерция, вместо да каже спираме дотук и за да не изгубим много пари с това оборудване, което сме поръчали за „Белене”, ще направим 7-и блок в „Козлодуй” и така ще спестим една огромна сума, защото там персоналът е на място, инфраструктурата е на място, обвързването към електроенергийната система е на място и така ще се спестят 20-25% от стойността за един реактор. Това е една от решителните реформи, които трябва да проведе държавата и за които няма воля.

Дали става дума за липса на воля, или за защита на неясни интереси?

Виждам, че по-читавите министри в правителството – Трайков, Плевнелиев и Дянков – са наясно с тези неща и са правили достатъчно изказвания в този смисъл. Само че те нямат ресурсите и изглежда нямат смелостта да кажат: „Г-н Борисов, дайте да се разберем, защото иначе ще вкараме държавата във фалит с този проект” и да си хвърлят оставките. Според мен тези хора нямат тази решимост. От другата страна пък вероятно има много хора, които искат да се облажат от продължаването на проекта, защото там продължават да се наливат пари със страшна сила и много хора са направили вече своите разчети колко ще спечелят от това, дадени са съответните рушвети, които се изчисляват по предварителни данни на десетки милиони левове. Всъщност „правилният начин” на г-жа Цачева означава точно това.

Май нещата вървят натам, че Бойко Борисов ще реализира „Големия шлем” на Първанов?

Да, отпадна само „Бургас–Александруполис”, макар че руснаците се отказаха сами, тъй като ползата от този петролопровод става все по-ефимерна.

Накрая искам да ви помоля да коментирате протеста на българския ядрен физик Георги Котев в Брюксел. Преди две години той направи скандални разкрития за използването на опасно гориво в АЕЦ „Козлодуй”, на които българските институци не обърнаха почти никакво внимание.

Българските институции направиха каквото могат, за да замъглят картината и да я представят в грешна светлина. Позволиха си още в началото да казват откровени лъжи. Котев твърди, че това гориво е направено не от естествен, а от рециклиран уран. На първата пресконференция след разкритието шефът на държавния регулатор Агенцията за ядрено регулиране и шефът на централата казаха една лъжа, че видите ли в Русия не се произвеждало гориво от рециклиран уран. Една седмица след това казаха нова лъжа – че те знаели, че в завода, който изработва горивото за реакторите тип ВВЕР, не е постъпвал рециклиран уран и че рецеклираният уран бил някъде другаде. Като че ли те са хората, на които руснаците докладват къде, колко и какви количества рециклиран уран отиват. Така че те направиха каквото могат, за да замажат този случай.

От своя страна и прокуратурата прекрати разследването по този случай.

Ама разбира се, какво очаквате вие от българската прокуратура – тази прокуратура, която проспа всички престъпления на прехода. И сега някой очаква от същите тези прокурори изведнъж да се намесят като едни рицари в доспехи на страната на правото. Ами те също са купени, те също са платени. И тази тема се отбягва старателно и от Министерството на икономиката и енергетиката, и от Агенцията за ядрено регулиране и т.н. Аз мисля, че Котев е прав, че тук има една гигантска корупционна афера, в която просто са замесени твърде много хора и от енергетиката, и от други структури, които имат властовата и финансовата възможност да дирижират нещата. И се казва: „Абе той този човек май не е съвсем нормален”. И за съжаление тук никой не обръща внимание на това, че един човек отива да си рискува живота, за да потвърди своята правота, а някакви циници и подлеци, нагълтали се с пари от тази афера, казват: „Вижте го, този е ненормален, кой отива да гладува в нашия век, той просто е откачен, не го слушайте”. Просто невероятно!

*Атомният физик Георги Касчиев е роден през 1949 г. в Шумен. В периода 1972-1989 г. работи в АЕЦ “Козлодуй”. От 1997 до 2001 г. е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ, сега Агенция за ядрено регулиране – АЯР). В момента е научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. Професор е във Виенския университет, където води курсове по “Основи на ядрената техника” и “Радиационна защита”. Професор е по ядрени реактори в Токийския технологичен институт.

С Георги Касчиев разговаря Димитрина Чернева

Оригиналналът на статията тук

В началото на 2009 г., независими енергийни експерти и широк кръг от неправителствени организации (НПО) организираха национална конференция „Енергийна стратегия на Р България – анализи и препоръки“. Вече повече от една година те продължават да участват в различни инициативи, които имат отношение към новата Енергийна стратегия на страната. Въвличайки и нови участници, през последните месеци тези инициативи продължиха своето логично развитие. Ние приветстваме положителната промяна в работата на правителството на ПП „ГЕРБ” за включване на обществеността в процеса на финализиране на стратегията. Трябва да се отбележи и видимата промяна в посоката на развитие на енергийните политики, целящи в голяма степен покриване на европейските приоритети за реагиране на промените в климата, развитието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), повишаване на енергийната ефективност, диверсификацията на енергоносителите и др.

В духа на предприетите от правителството на ПП „ГЕРБ” стъпки за включването на експерти и заинтересовани участници в процеса на управление на различните институции, настояваме да бъдат създадени работещи механизми за включването на представители на неправителствените организации. Включването на представители от НПО ще повиши качеството на основните стратегически документи и закони, като например новата Енергийна стратегия, Закона за алтернативните и възобновяемите енергийни източници, Национален план за ВЕИ, биогоривата, мерките за енергийна ефективност. По този начин ще се осигури и хармонизирането им с най-добрите практики от ЕС и ще се минимизира възможността за стартиране на нови наказателни процедури към България от страна на Европейската комисия по различни теми и сфери.

В тази връзка настояваме в Енергийната стратегия на Р България до 2020 г. (проект от м. юни 2010 г.), която е основополагащ документ за националната енергийна политика, да бъдат взети в предвид нашите предложения, които отчитат последните научно-технически достижения, тенденциите и динамиката на глобалната икономика, защитават националните интереси и особеностите на състоянието на отрасъла в момента, а също така са и съизмерими с основните насоки на Европейския съюз и тенденциите в тази област, а именно прехода към нисковъглеродна икономика.

На първо място смятаме, че в проекта за нова Енергийна стратегия има твърде много приоритети (самото понятие е посочено над 27 пъти по различни важни въпроси). Именно за това ние считаме за необходимо следните основни акценти да бъдат доразвити и конкретизирани в стратегията като водещи за България в областта на енергетиката за периода до 2020 г.:

Приоритет 1:
Ясна държавна политика и визия за дългосрочно устойчиво развитие на България в следващите няколко десетилетия като основа на енергийната стратегия:

България се нуждае от поставяне на конкретни цели за устойчиво развитие в по-дългосрочен план, каквито през последните две десетилетия не бяха ясно поставени от нито едно правителство. При изготвянето на такива стратегии трябва да се предвиждат периоди на ревизиране спрямо реално постигнатите цели на определени периоди от време. Необходимо е да се подложат на анализ и алтернативни предложения, които използват еднаква информационна база и имат ясно формулирани краен брои цели, като от тях се избере предложението, което най-пълно отговаря на избрани критерии.

Енергийната стратегия и алтернативните предложения е необходимо да бъдат придружени от:
√ анализ за макроикономическото въздействие на стратегията
√ социална оценка
√ анализ на разходите и ползите

В текста на проекта за Енергийна стратегия не е посочено ясно кои са целите в съответните приоритетни области, следователно не е конкретизирано как ще се постигнат те, какви са индикаторите за измерване и степента на развитие и постигане. Необходима е по-целенасочена политика на локално ниво, там където реално ще се изпълняват посочените/предприетите мерки за промяна на енергетиката.
Проектът за Енергийна стратегия не е достатъчно съобразен с динамиката на развитие – социално, икономическо, технологично, както и с ускоряващите се промени в климата в глобални и по-малки мащаби.
Енергийната стратегия трябва да предвижда ясни механизми за използването на обществените средства в енергетиката, включително и външното финансиране. Изключително важно е да се предвидят начините за финансова подкрепа на научните, научно-приложните и инвестиционните предложения. В същото време трябва ясно да се укаже, че с обществени средства не могат да се финансират или индиректно да се подкрепят проекти на основата на изкопаемите горива, ядрената енергетика и големите хидроенергийни комплекси.

Представеният проект за Енергийна стратегия отразява досегашната политика и подход в сферата на енергийна ефективност и ВЕИ в България, който е строго централизиран и не допуска участие на всички заинтересувани лица за формиране на законодателството и определяне на националните индикативни цели. Подходът „отдолу-нагоре” за определяне на пресечната точка на европейските и национални политики и политиките на местно ниво отново не е дефиниран като инструмент за постигане на целите „20-20-20“, които в крайна сметка трябва да се постигнат от местните общности. Проектът трябва да даде възможности за подкрепа на децентрализирани, енергоефективни решения в бита, обществените услуги, индустрията, транспорта, земеделието и т.н., включително стимулирането на енергийно независими общности.
Стратегията трябва да се базира на дейности за планиране и подпомагане на местно равнище, т.е. да се използва децентрализиран подход, като се предвиждат конкретни измерими мерки и финансиране за подпомагане развитието на регионални и местни планове на бизнеса за енергийна ефективност и независимост.

Приоритет 2:
Осигуряване на преход към нисковъглеродна икономика за реализиране на политиките за промените в климата и намаляване на антропогенното въздействие върху околната среда

2.1. Развитие на нисковъглеродна икономика:
Според новата Енергийна стратегия, България залага на ядрени и газови централи, за да осъществи прехода от енергоемка индустрия и високоинтензивно производство към нисковъглеродна икономика. Българската икономика се нуждае от много бързо намаляване консумацията на първични и вторични енергийни носители и ограничаване на зависимостта от внос, за да може да достигне средните нива конкурентоспособност на ЕС. В противен случай икономиката на страната е обречена на продължаващо западане и загуба на пазари.

Мнозинството от представителите на българския бизнес (например Българска стопанска камара) споделят разбирането, че ръст на икономиката неминуемо е свързано с повишено отделяне на парникови газове. Това показва неразбиране на съвременните световни икономически тенденции. Политиците и бизнесът все още предпочитат да подкрепят икономиката на потреблението и изхвърлянето на емисии. Това мотивира тяхната гледна точка за необходимостта от изграждането на втора АЕЦ в България: аргументите им са, че това е предприятието, което ще дръпне българската икономика и бизнес напред, включително и по отношение на политиката за реагиране на промените в климата.

Нашата позиция е, че с необходимите средства за изграждане на втора АЕЦ България би могла да постигне такива нива на енергийна ефективност (ЕЕ) и да инсталира достатъчно съоръжения за използване на ВЕИ, така че да няма нужда от строителството на нови големи енергийни мощности. Например, с 3 милиарда евро револвиращ фонд, страната ни може да постигне в рамките на десетилетие намаляване на енергийния интензитет с 50%. ЕЕ и ВЕИ са единствените, които позволяват след изтичането на определен период от време (от 2 до 15 г. в зависимост от темпото на въвеждане на различните технологии и схеми) енергията да стане практически безплатна. Инвестициите в енергийна ефективност и ВЕИ ще допринесат дори повече за развитието на редица производства и услуги, както и за създаване на нови работни места в по-голям обем от която и да е АЕЦ, което е съществена разлика с варианта на тясно специализираната ядрена енергетика. Освен това изграждането на нова АЕЦ е свързано с много други проблеми – необходимост от затваряне и погребване на старите мощности, третиране и дългосрочно погребване на радиоактивните отпадъци, постоянни допълнителни инвестиции за повишаване на безопасността и пр. Единствено енергийната ефективност и ВЕИ могат да гарантират независимост от външни фактори, било те икономически, политически или геополитически. Нека не забравяме, че най-чистата и най-евтината енергия е спестената енергия.

Според проекта за Енергийна стратегия развитието на нисковъглеродна икономика в страната може да се постигне чрез производство на атомна енергия и нови, скъпоструващи и недобре изпитани технологии за отделяне и съхранение на въглеродния диоксид (СО2). Едновременно като приоритети са посочени „подобреното използване на местните енергоресурси“, и в частност „изграждане на нови и/или заместващи мощности работещи на базата на местни въглища при задължително използване на съвременни високоефективни и нискоемисионни технологии с улавяне и съхранение на СО2“, и чиста и ниско емисионна енергия. По много приоритетни подтеми казаното в стратегията си противоречи и е в противоречие с текущата политика.

В Стратегията е посочено, че „ядрената енергия и природния газ представляват подходящи ресурси за прехода към нисковъглеродни енергетика и икономика”. По- вярно е да се каже, че те биха могли да се използват за прехода към нисковъглеродна икономика, ако не съществуват никакви други алтернативи или вече са изградени като мощности.

Нашето мнение за предлаганото в Стратегията използване на технологии за добив на „шистов газ” е, че те не са с доказан икономически ефект и крият рискове от увреждане на околната среда.

Сериозен пропуск в Стратегията е, че освен търговията с емисии, липсват други конкретни мерки за стимулиране на иновациите и модернизиране на инсталациите извън индустриалния сектор. Например, не са предвидени мерки, насочени към редица важни сектори на икономиката като транспорта и леката промишленост.

2.2. Политики по изменението на климата
В новата енергийна стратегия не е поставена конкретна национална цел по отношение справяне с климатичните промени, а само е упоменато, че България ще следва европейските политики в тази област. Не става ясно какво ще е необходимо като действия, ако индикативните цели за намаляване на емисиите парникови газове се повишат от 20 на 30%. Цел на стратегията е да има солидарно участие на България за постигане на амбициозната глобална цел за ограничаване повишението на температурата до два градуса до 2050 г.. В този случай стратегията ще осигури условия за стимулиране на научни изследвания и обмен на данни, свързани с промените в климата, както и предприемане на смекчаващи и адаптационни мерки за действие срещу климатичните промени – чрез проекти на регионално и местно ниво.
Последното неотменимо изисква успоредно развитие на пълноценен национален план за изменение на климата и неговата част за смекчаване на ефекта и адаптиране към климатичните промени на всички сектори: селско и горско стопанство, опазване на природни екосистеми, води и почви. В стратегията трябва да се включи и частта “Обществено информиране” в синхрон на чл. 6 от РКООНИК.

2.3. Въздействие върху околната среда
Проекта за енергийна стратегия не отчита достатъчно европейските политики в областта на опазване на биологичното разнообразие, и по-специално на общоевропейската цел за спиране загубата на биологично разнообразие в държавите членки до 2010 г., която към момента се включва към стратегията ЕС до 2020 г. Смятаме, че поради предпоставките за създаването на нови трудно разрешими екологични проблеми, касаещи отделянето на устойчиви органични замърсители (УОЗ), енергията произвеждана от изгаряне на битови отпадъци не бива да бъде третирана приоритетно като ВЕИ от българското законодателство и това трябва да бъде уточнено с енергийната стратегия. Развитието на енергетиката, включително и на ВЕИ да не влиза в конфликт с опазването на биоразнообразието, в съответствие с директивата за птиците 79/409 ЕИО, директивата за местообитанията 92/43 ЕЕС и рамковата директива за водите.

Приоритет 3:
Значително повишаване на енергийна ефективност във всички сфери на икономиката и обществения живот

В предложения краткосрочен план на Стратегията би трябвало да се заложат мерки за повишаване на енергийната ефективност с кратки срокове и конкретни стъпки, което би могло да е за сметка на търсене на инвестиции в нови енергийни мощности от АЕЦ, ТЕЦ използващи местни въглища и екологично неефективните големи хидроенергийни комплекси. За тези тежки проекти липсва конкретика и прозрачност относно осигуряването на финансиране, а също така не е ясно къде и как ще се реализира произведената от тях електрическа енергия. Този подход в инвестирането е особено критичен в условия на финансова криза. Стратегическият документ би могъл да даде насоки за разработване на конкретни енергоефективни мерки, свързани със специфичните климатични особености на отделните райони. Също така и за премахване на административните пречки за изграждане на енергийно независими къщи. Специално внимание в стратегията трябва да се обърне на проблема за намаляване на загубите при преноса и разпределение на електроенергия.
По отношение на основните сегменти на ЕЕ, нашите виждания са:

3.1. Сграден фонд
Енергийната стратегия не отразява подготвената нова директива за енергийните характеристики на сградите, която си поставя за цел новите обществени и частни сгради да имат близко до нулевото енергопотребление след 2020. За постигане на това изискване, както и подобряване на енергийните характеристики за съществуващи сгради, държавата е необходимо да предприеме редица мерки за популяризиране и по-широко използване на термопомпи и ВЕИ в сградния сектор.

3.2. Транспорт
За повишаване на енергоефективността на Българската икономика и намаляване на вредното влияние от транспорта е необходимо: развитието на интермодалната контейнерна система за транспортни връзки по сушата; приоритетно развитие на железопътния транспорт и неговото модернизиране и интегриране в плановете за развитие на градските агломерации; въвеждане на задължителното ползване на малолитражни, нискоемисионни, електро или хибридни автомобили в държавните и общински институции; стартиране задължително внедряване на ВЕИ инсталации в инвестиционни проекти на държавните и общински административни сгради и комплекси, целящи значително намаляване на разходите на институциите; повишаване на информираността на местното население, използвайки добрите примери и практики.

3.3. Индустрия
Неудовлетворителния резултат от преговорите за климата на срещата в Копенхаген през 2009 г., свидетелства за липса на съизмеримост в отношението от страна на индустриалните страни към спешността, с която е необходимо да се търсят решения. Пролича упорито придържане към остарялото икономическо мислене, основано на илюзията за възможността икономиката и консумацията да растат до безкрайност. Липсва сериозен стремеж към мерки за насърчаване на устойчива икономика и енергийна ефективност. И без друго слабите обещания на развитите страни са основани не на реално намаляване на емисиите в рамките на техните собствени територии, а на съмнителни и твърде манипулируеми пазарни механизми, които не водят до реално намаляване на емисиите

Приоритет 4
Оптимално използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)

В настоящият проект за Енергийна стратегия на България до 2020 г. е силно занижен потенциалът за развитие на ВЕИ, а слънчевата енергия, енергията от биогаз и усвояването на потенциала от геотермална енергия са подценени приоритети за развитие. Като цяло стратегията е изключително насочена към природния газ и ядрената енергия, като целите, свързани с възобновяемите източници са по-скоро пожелателни или с акцент върху мащабни хидро-енергийни проекти.

Нашата позиция е, че следва да се насърчи използването на ВЕИ от малки независими производители и общини. С развитието на мрежата за производство и дистрибуция на електрическа енергия трябва да се предвидят административни и технически възможности за оптимално диверсифициране на използваните ВЕИ от предимно малки мощности, изграждането на универсална комуникационна система между подстанциите с отворен код на комуникация и обмен в реално време и пр. Вместо това, в документа се акцентира основно върху „максимално използване на водите” на реките Места и Арда и за „пренасочване” на тези води.

Оборудването на електроразпределителната мрежа с модерна система за комуникация и автоматизация е предпоставка за „отключването” на пазара на електропроизводство за малки производствени мощности. За енергийната сигурност на Република България е необходимо и стимулиране развитието на иновативна индустрия за производство на ВЕИ. Добре е да се отдели по-сериозно внимание на европейската електропреносна мрежа и връзката й с използване на такива мощности в различни части на ЕС, както и извън ЕС. www.roadmap2050.eu

В Стратегията трябва да се предвидят данъчни облекчения за малки и средни предприятия, които освен това ще разкрият работни места за производство и внедряване на тези решения. Финансирането на проучвания и бързото внедряване на ВЕИ на местно и битово равнище ще привлече и инвестиции от най-динамично развиващият се сектор на световната икономика.

В проекта за Енергийна стратегия е посочено, че „възобновяемите енергийни източници ще бъдат приоритет на националната енергийна политика“, но в същото време те не се оценяват като въздействие и цени. Извън системата на преференциално ценообразуване, други механизми за насърчаване на развитието на ВЕИ на практика не се предвиждат, а оползотворяването им за производство на енергия за топлинни и охладителни нужди не се подкрепя. В тази насока в най-скоро време са необходими съответни решения и практически действия, като се използват максимално възможностите за финансиране от оперативните програми, и от др. финансови източници.

Определянето на цел за газификация в България трябва да се конкретизира и усилията и подкрепата на държавата в тази област следва да бъдат насочени към местата, където това е ефективно – големите градове, индустриални предприятия и по-големи и компактни населени места. В останалата част на страната подкрепата на държавата трябва да се насочи към ефективното оползотворяване на наличните на местно ниво възобновяеми енергийни източници – биомаса, слънчева енергия, вятър и други.
Енергийната стратегията е необходимо да осигури и институционална подкрепа за създаването на опростен режим на индивидуалните, несвързани с енергопреносната мрежа, малки производствени мощности от ВЕИ. В стратегията трябва да бъде предвидено всички държавни и общински инвестиции да бъдат проектирани и изградени следвайки най-ефективните технологии спрямо местния потенциал за ВЕИ и ЕЕ, което ще послужи за катализатор за малкия бизнес и ще доведе до създаване нови работни места.
Необходимо е изработването на матрица от индикатори за измерване и оценка на влиянието от реализирането на стратегията, както на национално така и на местно ниво. Тези индикатори е необходимо да бъдат съобразени с даденостите и географската специфика и биха могли да включват наблюдението на следните параметри:
- Разходи за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, като процент от БВП;– Разходи за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници на глава от населението;
- Процент намалени емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на глава от населението от използването на ВЕИ;
- Съотношение на внесени и изразходвани въглеродни (фосилни) горива към изнесена продукция

Приоритет 5:
Иновационен подход към решаване на проблемите за развитието на страната. Образование, информираност и въвличане на обществеността в тези процеси

Стратегията трябва да предвижда ясни механизми за ефективното използване на обществените средства за иновативно развитие на енергетиката и енергийната ефективност, включително и външно финансиране. Динамиката в развитието на технологиите в областта на ЕЕ и ВЕИ налага приоритетно да се предвидят начини за финансиране на научно-приложни и инвестиционни проекти. В тези области все още не съществуват пазарно доминиращи продукти и това може да се използва за технологичен и пазарен пробив.

Потенциалът е огромен, предвид голям брой фактори: наличие и достъп до все по-ограничени и скъпи природни ресурси, все по-често съпътствани от политически и монополни предизвикателства; увеличаващи се заплахи за околната среда; постоянно повишаване на енергопотреблението в глобален мащаб; непрекъснатото увеличаване на научноизследователските проекти и стартиращи предприятия в областта на ВЕИ, финансирани щедро, както от държавни, така и от частни институции.

България има шанс поради наличието на научноизследователски човешки ресурс, който трябва да бъде подкрепен финансово и чрез изграждане на съответната научноизследователска и внедрителска инфраструктура до съответната пазарна реализация. Вече съществуват успешни държавни ходове на редица страни, които могат да бъдат внимателно анализирани и след детайлен преглед на специфичните ни условия в момента, може да се набележат конкретни пътища за постигане на пазарен успех в сферата на ВЕИ и ЕЕ. Като страничен ефект от приемането на подобна политика може да се приеме повишаването качеството на образованието, поради увеличено търсене на висококвалифицирани и високоплатени специалисти за научноизследователска и развойна дейност, които в момента „изтичат” в чужбина.
Освен това, високотехнологичното производство ще доведе до повишаване доходите на заетите в този отрасъл, както и на съответните приходи в националния бюджет. Осигуряването на високодоходна и екологично чиста заетост е най-ефективният метод за популяризиране на ВЕИ и ЕЕ сред всички кръгове от населението.

Следните юридически и физически лица подкрепят становището:

Андрей Ковачев, СДП Балкани
Андрей Ралев, СДП Балкани
Антоанета Йотова, експерт по политики за реагиране на промените в климата
Борислав Димитров Сандов – Фондация за околна среда и земеделие
Венелина Величкова, Българска фотоволтаична асоциация
Георги Гушлеков, Европейски форум на експертите
Георги Стефанов, WWF – България
Деница Петрова, Институт за зелена политика
Добромир Добринов, Зелени Балкани
Елена Михайлова, експерт промени в климата
Здравко Георгиев, енергийна агенция СОФЕНА
Илиян Илиев, Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие – ОЦОСУР Варна
Кристина Боянова, Кампания Да спасим Иракли
Мартин Микуш, Сдружение за енергийна култура
Найден Чакъров, СДП Балкани
Наталия Димитрова, ПРООН
Николай Газдов, Българска фотоволтаична асоциация
Петко Ковачев, Институт за зелена политика
Проф. Ради Радев, Сдружение Екофорум
Росен Василев, Българска фондация Биоразнообразие
Стоян Фълджийски, Фондация ТАЙМ Екопроекти
Тодор Славов, ЕС За Земята
Тодор Тодоров, ЕС За Земята
Коалиция за да остане природа в България
Коалиция за климата – България
Националната коалиция „АЕЦ БелеНЕ!
Политическа партия „ЗЕЛЕНИТЕ”
Синята коалиция

Настоящото становище се внася от името на Коалиция за климата чрез ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма България, Веселина Кавръкова, Програмен ръководител

Становището е изпратено до Нона Караджова, Министър на околната среда и водите, с копие до Бойко Малинов, Дирекция „Превантивна дейност” на МОСВ

23/07/2010 г.

Контакт по настоящото становище е Георги Стефанов, експерт програма „Промени в климата” на За контакти: 1000 София, ул. Княз Борис I 71, тел./факс (02) 950 50 40, ел. поща: gstefanov@wwfdcp.bg мобилен телефон 0889 517 976

Това не е проблем само на отделна професионална гилдия и на стотиците български музиканти, които ще бъдат изхвърлени на улицата. Това засяга цялото ни общество, което се приобщава към европейския културен свят. И преди всичко засяга бъдещите поколения и духовния облик на страната ни.

Настояваме реформирането на музикалните и театрални сфери да стане след задълбочено и внимателно експертно проучване и подробен обществен диалог със средите, професионално познаващи състоянието, проблемите и перспективите на отделните институции.

Настояваме за изработване на цялостна национална културна стратегия, на Закон за сценичните изкуства и провеждане на реформа, обсъдена с всички свързани с културата организации, в Република България.

Необходимо е задаването на ясни насоки, които да гарантират развитието на българската култура, запазването на традициите и националната й идентичност и ролята й на най-важна част от възпитанието и духовното изграждане на обществото.

Настояваме за незабавно прекратяване на предприетите от Министъра на културата и неговия екип „реформи”.

ПП ЗЕЛЕНИТЕ

Инициативата е потвърждение на вече изразената воля на повече от 70000 български граждани, които на референдумите в Бургас, Созопол и Поморие през 2008 и 2009 г. показаха своето неодобрение към проекта.

Народното събрание следва да разгледа и вземе решение по внесената Национална гражданска инициатива съгласно реда и срока, предвиден от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Инициативният комитет призовава Народното събрание да денонсира споразумението Бургас-Александруполис, с което да превърне в официално и окончателно държавно решение многократните изявления на българския премиер, че проектът за петролопровод няма да бъде реализиран.

Подписката ще бъде заведена в деловодството на Народното събрание, пл. „Княз Александър I“ №1, в 15 часа.

За повече информация:
Даниела Божинова, Съпредседател на ПП Зелените и Председател на Инициативния комитет, daniela.bozhinova@zelenite.bg тел. 0899145652

Обещанията на Борисов да има пътна карта на проекта до месец септември т.г., да бъдат изплатени 280 милиона евро на „Атомстройекспорт“ (АСЕ) и да бъде намерен стратегически инвеститор с помощта на Европейската комисия и комисаря Йотингер показват не само несъстоятелността на това правителство по отношение на българската енергетика, но и компрометират процесите на обсъждане на новата енергийна стратегия и изготвянето на новото енергийно законодателство на страната. Очевидните абсурди за фиксиране на цената на 7 милиарда евро и за определяне на продажната цена на електроенергията, споменати от премиера, следва да се разглеждат като опит за намеса в пазарните механизми и за предоставяне на монополни непазарни права на бъдещия собственик на централата, в ущърб на българските граждани и чуждестранните клиенти.

Постигнатите договорки между Борисов и Зубков за АЕЦ „Белене“ обричат България на дългогодишна зависимост от руските имперски интереси и от енергийната мафия. Те де факто ликвидират възможността за чиста енергетика и – в по-широк план – за устойчиво развитие на България.

В тази връзка настояваме:

1. Правителството да прекрати безусловно изграждането на АЕЦ „Белене“ като проект опасен за живота и здравето на хората и околната среда, като противоречащ на съвременните разбирания за устойчиво развитие, като икономически неизгоден за страната и като затвърдяващ енергийната зависимост на България от една единствена държава – Русия.
2. Правителството да се обърне към съответния арбитражен съд, предвиден в договорите с АСЕ, за да потърси правата си за претърпени загуби от досегашното развитие на проекта.
3. Правителството да поиска незабавно разследване на ролята на политици, бизнесмени и лобисти за развитието на АЕЦ „Белене“, започвайки от първият анонс на Симеон Сакс-Кобург-Гота за възобновяването на проекта до настоящия момент.

Мълчанието по тези проблеми и продължаването на проекта ще смятаме за доказателство, че Борисов, правителството и ГЕРБ работят срещу България в полза на Путин, руската и българската мафия.

Като алтернатива на ядрената енергетика и в частност на проекта за АЕЦ Белене настояваме Правителството на РБългария да работи за постигане на енергийна ефективност и осигуряване на енергийна независимост на домакинствата и общностите.

ПП ЗЕЛЕНИТЕ

Споразумението за петролопровод „Бургас-Александруполис” е неизгодно и не защитава българския суверенитет и национални интереси. То предоставя суверенна българска територия за преминаване на контролирано от чужда държава съоръжение за „жълти стотинки“.

Проектът за петролопровод не е енергиен за България и не решава проблеми на българската енергетика, както и на българското стопанство като цяло. Напротив, петролопроводът би създал проблеми на България, застрашавайки състоянието на морските екосистеми и бъдещето на туризма и морската икономика срещу незначителни, при това негарантирани приходи от транзитни такси.

“Бургас-Александруполис” не носи никакви ползи на България и е очевидно, че е бил договорен от правителството на Тройната коалиция като бонус към пакетната сделка от атомни и газови енергийни проекти с Русия.

В три поредни референдума в общините Бургас, Созопол и Поморие повече от 70000 български граждани показаха категорично неодобрение на проекта за петролопровод.

Ние сме убедени, че този проект не може да бъде подобрен и ще остане неизгоден за България, дори и да бъдат дадени по-високи екологични гаранции за съоръжението.
Единственото разумно действие, което българското правителство следва да предприеме по отношение на Бургас-Александруполис е излизане от споразумението.

Ето защо ПП Зелените учреди неотдавна Национална гражданска инициатива, с която предлага на Народното събрание да денонсира споразумението за проекта Бургас-Александруполис, сключено от Р България с Русия и Гърция през 2007 г.

Предложението и събраните в негова подкрепа подписи ще бъдат внесени в парламента до края на предстоящата работна седмица (16 юли), след което в 3-месечен срок народните представители ще трябва да го разгледат и вземат решение по него (съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление).

ПП ЗЕЛЕНИТЕ

Толерантността към различната сексуална ориентация е едно от нещата, които обществото ни трябва най-сетне да възприеме. Хомофобията не бива да остава явление, пред което можем да си затваряме очите. Ние сме против проявите на агресия, против езика на омразата и всички съпътстващи го негативни явления и начини на третиране, на които може да бъде подложен един човек – на работното си място, в семейството и в обществото – само заради своята сексуална ориентация.

Всичко това съвсем естествено ни накара да подкрепим софийския прайд през 2009 г. и ни превърна в първата политическа партия в България, открито застъпила се за ЛГБТ-правата по време на предизборните кампании за Европейски парламент и Народно събрание миналото лято.

На 26 юни за поредна година ще се проведе софийският прайд. След агресивните атаки срещу демонстрантите през 2008 и набирането на популярност и подкрепа от страна на редица държави чрез посолствата им в София през 2009 г., шествието има амбицията да се превърне в традиционно. „Обичай равенството, прегърни многообразието“ е мотото на прайд 2010.

ЗЕЛЕНИТЕ призоваваме към толерантност и мирно отношение от страна на обществото по време на провеждането на Софийския прайд тази година, към хомосексуалността и към различността изобщо.

Софийският прайд с противоречивите и нерядко екстремистки реакции, които предизвиква в обществото, ни доказа, че хомофобията живее сред нас и че като общество все още ни предстои дълъг път на развитие и на промяна в мисленето.

Тези хора имат същите права като всички нас – човешки и граждански. Защото са човеци. Защото сме човеци.

Питаме: защо можем да търпим агресия и омраза към различността, даже ги превръщаме в политически доктрини, а не можем да приемем различните хора край себе си?

Всички сме граждани и данъкоплатци с равни права!

Изпълнителен Съвет на политическа партия ЗЕЛЕНИТЕ
София, 23 юни 2010 г.

Цялото интервю можете да видите на сайта на Дарик Нюз.

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=543912