Запитване
От майки и граждани за България-свободна от ГМО

относно
Проекта за Закона за Изменение и Допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, приет в Комисията по околната среда и водите към Народното събрание на Република България

Болшинството от българските граждани не знаеха какво е значението на неясните формулировки “освобождаване в околната среда” и “пускане на пазара”, използвани в ЗГМО и в Директива 2001/18/ЕО.

Като се има предвид изказването на министър Нона Караджова, записано в стенограма от заседание на КОСВ с дата 17.02.2010:
“Да, освобождаване в околната среда е за научни опити. В момента сега действащият закон разрешава отглеждане за селскостопански цели на територията на цялата страна. Забраната в „НАТУРА”, 30-километрова зона не се отнася за отглеждането.”

молим да дадете официално тълкуване на тези термини и по-специално:
в коя от двете формулировки попада отглеждането на одобрен от ЕС ГМО (например царевица MON810 и картофи „Амфлора”)?

Ако приемем, че министър Караджова е права, то обещанията на Цецка Цачева и на Бойко Борисов за „никакъв ГМО извън лабораториите” няма да бъдат изпълнени, в случай че бъде приет предложеният законопроект за изменение и допълнение на ЗГМО.

Защото отглеждането на ГМО с търговска цел няма да е забранено дори в зоните от националната екологична мрежа Натура 2000, да не говорим пък за буферната зона от 30 km около тях.

Освен всичко друго, ако бъде приет гласуваният в КОСВ законопроект, ще отпадне безусловната забрана за полеви опити с генетично модифицирана пшеница, лоза, маслодайна роза, тютюн, овошки и зеленчуци, което го прави много по-неприемлив за нас от досега действащия закон.

Освен това в новия закон липсва текст, с който незабавно се започва процедура по въвеждане на предпазна клауза за забрана на разрешените в ЕС генетично модифицирани организми.

Затова ние питаме и молим да ни отговорите преди гласуването на второ четене:
1. Какво означава “освобождаване в околната среда” и включва ли отглеждане на ГМО за цели, различни от научните?
2. Какво означава “пускане на пазара” и включва ли отглеждане на ГМО за каквито и да било цели?
3. Ще може ли законно да се отглеждат със стопанска цел царевица MON810 и картофи „Амфлора” в Натура 2000 и в 30-километровия защитен пояс?
4. Ще задействате ли ВЕДНАГА предпазна клауза за разрешените в Европа царевица MON810 и картофите „Амфлора”?
5. Ще оставите ли сегашния текст за забрана за полеви опити с генетично модифицирани пшеница, лоза, маслодайна роза, тютюн, овошки и зеленчуци?
6. Какви ГМО са били отглеждани досега в България – законно и незаконно, в коя община и на какви площи? Какви с предприетите санкции при констатирани незаконни насаждения с ГМО?
7. България ще се присъедини ли незабавно към Италия в европейската анти-ГМО коалиция?
8. Ще приемете ли първо стратегия за България – свободна от ГМО и с приоритет екологично чиста земя, биоземеделие, екотуризъм и опазване на биоразнообразието, която да бъде ръководна за всички действия и актове на държавните органи, включително и на законотворческия?

Не забравяйте, че 3/4 от българските граждани не желаят в България да бъде отглеждано нито едно стръкче ГМО, освен в лабораториите. Ваш дълг е да формулирате правилно текстовете в ЗГМО, така че реално да бъде изпълнена волята на народа.

МОЛЯ, ВСИЧКИ ИЗПРАЩАЙТЕ ТОВА ПИСМО ДИРЕКТНО НА ДЕПУТАТИТЕ ТУК:
http://www.parliament.bg/?page=feed&lng=bg&fid=3
списък с имената оттук:
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=3

Запитване
От майки и граждани за България-свободна от ГМО

относно
Проекта за Закона за Изменение и Допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, приет в Комисията по околната среда и водите към Народното събрание на Република България

Болшинството от българските граждани не знаеха какво е значението на неясните формулировки “освобождаване в околната среда” и “пускане на пазара”, използвани в ЗГМО и в Директива 2001/18/ЕО.

Като се има предвид изказването на министър Нона Караджова, записано в стенограма от заседание на КОСВ с дата 17.02.2010:
“Да, освобождаване в околната среда е за научни опити. В момента сега действащият закон разрешава отглеждане за селскостопански цели на територията на цялата страна. Забраната в „НАТУРА”, 30-километрова зона не се отнася за отглеждането.”

молим да дадете официално тълкуване на тези термини и по-специално:
в коя от двете формулировки попада отглеждането на одобрен от ЕС ГМО (например царевица MON810 и картофи „Амфлора”)?

Ако приемем, че министър Караджова е права, то обещанията на Цецка Цачева и на Бойко Борисов за „никакъв ГМО извън лабораториите” няма да бъдат изпълнени, в случай че бъде приет предложеният законопроект за изменение и допълнение на ЗГМО.

Защото отглеждането на ГМО с търговска цел няма да е забранено дори в зоните от националната екологична мрежа Натура 2000, да не говорим пък за буферната зона от 30 km около тях.

Освен всичко друго, ако бъде приет гласуваният в КОСВ законопроект, ще отпадне безусловната забрана за полеви опити с генетично модифицирана пшеница, лоза, маслодайна роза, тютюн, овошки и зеленчуци, което го прави много по-неприемлив за нас от досега действащия закон.

Освен това в новия закон липсва текст, с който незабавно се започва процедура по въвеждане на предпазна клауза за забрана на разрешените в ЕС генетично модифицирани организми.

Затова ние питаме и молим да ни отговорите преди гласуването на второ четене:
1. Какво означава “освобождаване в околната среда” и включва ли отглеждане на ГМО за цели, различни от научните?
2. Какво означава “пускане на пазара” и включва ли отглеждане на ГМО за каквито и да било цели?
3. Ще може ли законно да се отглеждат със стопанска цел царевица MON810 и картофи „Амфлора” в Натура 2000 и в 30-километровия защитен пояс?
4. Ще задействате ли ВЕДНАГА предпазна клауза за разрешените в Европа царевица MON810 и картофите „Амфлора”?
5. Ще оставите ли сегашния текст за забрана за полеви опити с генетично модифицирани пшеница, лоза, маслодайна роза, тютюн, овошки и зеленчуци?
6. Какви ГМО са били отглеждани досега в България – законно и незаконно, в коя община и на какви площи? Какви с предприетите санкции при констатирани незаконни насаждения с ГМО?
7. България ще се присъедини ли незабавно към Италия в европейската анти-ГМО коалиция?
8. Ще приемете ли първо стратегия за България – свободна от ГМО и с приоритет екологично чиста земя, биоземеделие, екотуризъм и опазване на биоразнообразието, която да бъде ръководна за всички действия и актове на държавните органи, включително и на законотворческия?

Не забравяйте, че 3/4 от българските граждани не желаят в България да бъде отглеждано нито едно стръкче ГМО, освен в лабораториите. Ваш дълг е да формулирате правилно текстовете в ЗГМО, така че реално да бъде изпълнена волята на народа.

МОЛЯ, ВСИЧКИ ИЗПРАЩАЙТЕ ТОВА ПИСМО ДИРЕКТНО НА ДЕПУТАТИТЕ ТУК:
http://www.parliament.bg/?page=feed&lng=bg&fid=3
списък с имената оттук:
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=3

В Стандарт, 9 стр.

Влагат 170 млн. в “Челопеч”
Мащабните инвестиции в страната са важни не само по време на криза. Това
заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който вчера
посети рудник „Челопеч“. Канадската компания „Дънди Прешъс Металс Инк.“
(ДПМ) стопанисва рудник „Челопеч“ от 2004 г. и оттогава в модернизация на
мината и в рекултивационни дейности са инвестирани над 300 млн. лева.
Планирани са още 170 млн. лева инвестиции в разширяване на производството на
златно-меден концентрат. В разговорите със Симеон Дянков ръководството на
„Челопеч Майнинг“ ЕАД го запознаха с постигнатото в мината до момента и
проектите на канадската компания „Дънди Прешъс Металс Инк.“ в България. На
срещата участваха народни представители от ГЕРБ и кметовете на Пирдоп и
Челопеч. По време на разговора Дянков зададе конкретни въпроси по проектите
на компанията ДПМ в България и заяви готовност правителството и в бъдеще да
осъществява активен диалог с представители на минния бранш. Министър Дянков
постави пред мениджмънта на „Челопеч Майнинг“ ЕАД въпроса за бъдещето на
общинската болница в Пирдоп, като призова бизнеса заедно с общината да
работи за подобряване на здравното обслужване на местните хора