Г-н Касчиев, как коментирате триумфа на българското правителство след последните преговори с Русия за проекта „Южен поток” и за цената на газа? Каква е оценката ви за резултатите от тези преговори?
Аз съм доста по-сдържан. За мен е доста спорно какво всъщност е постигнато по проекта „Южен поток” и дали това е успех. Виждам, че правителството се поддаде на добре организирания натиск от страна на Русия, която започна демонстративно преговори с Румъния. Това беше явна форма на натиск върху българското правителство. Нашето правителство обаче се изплаши и така руската тактика сработи. Управляващите не направиха реална оценка дали въобще има смисъл да бъде форсирано започването на този проект. Първо, защото правителството няма никаква представа откъде ще намери тези 850–900 млн. евро…
Всъщност каква е сумата за българското участие в този проект?
Мисля, че българското участие е 860 млн. долара. Дори и половината да е обаче, няма случай в света такъв проект да е излязъл по-евтин, отколкото е било първоначалното прогнозиране. Напротив, тенденцията е съвсем ясна – цените ще бъдат по-високи в края, когато се тегли балансът. Освен това очевидно правителството ще трябва да вземе заем отнякъде за тези пари. Така че върху тях ще се наслоят и лихвените задължения, които ще бъдат поне 150–200 млн. долара. Ако пък правителството ги извади от джоба си, значи няма да реализира полза от тяхното използване за други цели. Освен това според мен този проект загуби първоначалните си цели, тъй като руснаците го обявиха, за да байпасират Украйна, за да могат да държат всички под чехъл и в шах, когато му дойде времето. След идването на новия държавен глава Виктор Янукович в Украйна обаче се получи една доста добра комбинация, един съюз между Русия и Украйна специално в областта на енергетиката. Има предложение дори за сливане на ядрените комплекси.
Един байпас обаче никога не би бил излишен, тъй като никое управление не е гарантирано.
Така е, но има и други фактори, които не бива да бъдат подценявани. Например добивът на неконвенционален газ, който през последните няколко години се превърна в доста мощен фактор специално в САЩ.
Говорите за добива на шистов газ, но тази алтернатива е доста непопулярна в Европа.
Действително тази алтернатива не е развита в Европа. В цяла Европа има 50–60 сонди, които могат да правят дълбочинни сондажи, а в САЩ те са над 1000. Но там подземните богатства принадлежат на този, на когото е земята, и това е голямо предимство за малките гъвкави компании. В Европа тези богатства в повечето случаи принадлежат на държавата. Така или иначе заради развитието на този добив в САЩ миналата година те станаха най-големият производител на газ в света. Те изпревариха „Газпром” и вече не се нуждаят от развиваната преди опция – внос на течен газ чрез танкери.
Доколко реалистична е обаче тази алтернатива за България?
Рано е да се каже, защото няма изследвания. Някои фактори вдъхват екологични опасения. Така или иначе примерът на САЩ е важен. Дори в България или в Европа да не се развие сериозно търсенето на такъв газ, все едно конюнктурата в света се измени, защото Катар и други страни, които развиха голяма мрежа и инфраструктура за втечняване на газ и за износ на втечнен газ, загубиха основния си клиент САЩ и сега усилено търсят нови клиенти. Поради тази причина цената на втечнения газ падна.
Смятате ли, че в този нов контекст „Южен поток” става излишен?
До известна степен става излишен. Не мога да преценя до каква, но ми се струва, че без да се обсъдят тези възможности – да се направи терминал за втечнен газ и договори с Катар или други страни – няма смисъл да се влагат огромни средства за изграждане на един нов газопровод, тъй като в бъдеще нуждата от пренос на газ през него може да не се оправдае. И ако приходите от транзитните такси, на които разчита сега правителството, бъдат ниски, това може да се окаже напълно губеща инвестиция. Освен това на всички е ясно, че този газопровод не решава въпроса за диверсификацията на източника. Той отново ни оставя в същата зависимост от Русия, както и досега.
Смятате, че българското правителство е форсирало преговорите и не е постигнало по-добри параметри по „Южен поток”, или че проектът е неперспективен и България трябва да се откаже от участието си в него?
Информацията не е толкова много, че да се правят категорични изводи. Едно форсиране обаче не прави добро впечатление. Аз не виждам какво налага тези героични усилия и 24-часови преговори. Обвързването на договора за пътната карта на „Южен поток” с цената на природния газ, който се доставя, е неуместно. И ако някой се хвали: „Ние тук може и да сме поотстъпили малко за „Южен поток”, но постигнахме големи успехи с газа” – го прави твърде рано.
Колко години ще са нужни за възвръщаемост на тази инвестиция от 860 млн. долара според вас?
Не може да се прогнозира. Тук обикновено се правят няколко сценария – реалистичен, оптимистичен и песимистичен – в зависимост от това за каква лихва ще бъдат намерени средствата, колко време ще продължи изграждането, какви количества газ ще се пренасят, транзитните такси и пр. Струва ми се обаче, че при пресмятане на ползите по-скоро трябва да се отиде някъде между реалистичния и песимистичния сценарий. Оптимистичен сценарий за някакви огромни приходи за България от транзитни такси е невъзможен.
Коментирахте, че обвързването на преговорите за „Южен поток” с цената на природния газ е неуместно. Как оценявате постигнатите резултати от преговорите за цената на газа и посредниците и прогнозите за по-евтин газ още през тази година?
Трудно е да се коментира нещо, за което няма яснота. Не прави добро впечатление, когато някой започне да се хвали с нещо, за което не може да посочи никакви крайни резултати. Има един такъв принцип и в дипломатическите отношения, и в търговските преговори, че нищо не е договорено, ако не е договорено докрай. Нищо постигнато няма, тъй като ние не знаем какво ще се случи при следващите преговори и какъв ще бъде резултатът от тях. Освен това преди половин месец вдигнаха цените, а ето, виждате ли, сега направили всичко възможно да ги свалят. Но къде е Киро на кирия – вдигнали с 25%, а ще ги намалят с 3–4 до 6–7%. И трябва ли да бъдат всички щастливи от тази работа? Струва ми се, че и правителството, и министърът на енергетиката не са си изиграли добре картите, за да постигнат поне отстъпка за това, че се включваме в „Южен поток”, и да постигнат реално падане на цената на газа чрез премахване на т.нар. посредници, които са всъщност пак фирми на „Газпром”. Ако действително преговорите се водеха твърдо – „Само при такива условия се включваме, въпреки че предаваме общата европейска политика, зарязваме втечнения газ, зарязваме диверсификацията, обаче вие ни гарантирате, че купуваме от вас да кажем на 330 долара за куб.м газ и премахвате всички тези ваши петопръсти посредници”. А сега какво се получава – „Газпром” фактически реализира свръхпечалба от схемата, по която доставя газ на България.
Как ще коментирате липсата на прозрачност и цялата тази тайнственост около договорите с „Газпром”?
Това е удобно извинение, че ето, виждате ли, някои неща са търговска тайна. Има практики в света договорите да се публикуват, като само някои цифри или изречения се заличават. Но търговска тайна или не, ние трябва накрая да имаме цена, която горе-долу съответства на средната цена на газа в Европа. А средната цена на газа в Европа е много по-ниска от тази, която плащаме ние. Тук сега ни увеличават цената на газа значително от 1 юли, а например аз получих бележка във Виена в края на миналата година от компанията, която ме снабдява с газ и електроенергия, че цената на всички услуги се намалява с 6% за целия следващ едногодишен период. Крайната цена, която плащат нашите потребители, е много по-висока, отколкото в Австрия и други европейски страни. Крайната цена във Виена е някъде под 400 долара за куб.м, а тук е над 500 долара. И това, доколкото се разбира, се дължи основно на ролята на посредниците, които са просто другата ръка на „Газпром”.
Стана ли ясно от тези преговори кога ще отпаднат посредниците?
Аз не намерих ясна информация по този въпрос. Доколкото разбирам, това също предстои в следващите кръгове от преговори. А те могат да бъдат всякакви, така че е хубаво сегашните хвалби да бъдат записани и след време просто да бъдат припомнени, за да видим дали имат някакво покритие. Според мен това, което говорят сега управляващите, не трябва да бъде взимано много сериозно. Освен това видяхме неведнъж как правителството си сменя позицията на 180 градуса, например за АЕЦ „Белене”.
Твърдите, че цените на газа в България са доста по-високи, отколкото тези в Европа. Защо това е така въпреки героичните усилия на няколко правителства поред?
Ама предишното правителство никакви такива усилия не е полагало. Предишното правителство се състоеше от хора, за които интересите на Русия бяха по-важни, отколкото интересите на България. Румен Овчаров много се хвалеше какъв хубав договор е подписал. Сега обаче всички анализатори и експерти са единодушни, че той е нанесъл огромна вреда на България за нещата, които е договорил, но забележете, не ги е подписал и сега естествено не носи никаква отговорност. Подписали са ги хора, които не са ги чели и които сега казват: „Наредиха ни да ги подпишем и толкова”. Тоест ние не отговаряме и не сме виновни. И така си вървят нещата в България – никой не е виновен и за нищо никой не носи отговорност.
Според вас кои са удачните и реални възможности на България за диверсификация на източниците на природен газ?
Прословутият другар Овчаров навремето отказа да преговаря с Турция, за да се опитаме да се включим в газопровода, който те изградиха към азиатските страни. Ако се бяхме включили с инвестиции тогава, сега вече щяхме да имаме един независим източник от този газопровод, да кажем от порядъка на 1 млрд. куб.м годишно. Въпросът, разбира се, все опира до пари и до тази окъсяла финансова черга на държавата, която, ако я дръпнете на главата, краката остават на студено или обратното. И въпросът е как да бъде разпределена тя най-добре, така че да покрие приоритетите, а не да покрива разни измислени проекти като АЕЦ „Белене”.
Май цялата окъсяла черга обаче ще отиде точно натам, макар че правителството продължава да дава разнопосочни сигнали – от една страна, премиерът говори за западен инвеститор, от друга страна, финансовият министър твърди, че няма да даде никакви пари за „Белене”, а председателят на Народното събрание обявява, че този проект ще бъде изграден по правилния начин, каквото и да означава това.
Да, аз също се замислих какво означава това „по най-правилния начин”. А дали можем да отхвърлим хипотезата, че правилният начин означава комисионите и подкупите да се насочат от фирмите на БСП към фирмите на ГЕРБ.
Това ли е вашата хипотеза?
Аз просто се питам да не би това да означава правилният начин, защото как може един юрист като г-жа Цачева да използва такива термини, които са непознати в юридическото царство. Там няма правилен или неправилен начин, там има само законосъобразно или незаконосъобразно. Защо г-жа Цачева не се произнесе например по законността на целия този проект. Защото всички решения по него са много уязвими от юридическа гледна точка. Например решението на правителството от 2005 г. за започване на изграждането на АЕЦ „Белене”, което е взето, без да е влязла в сила оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Същата влиза в сила през януари 2007 г. По същия начин стои въпросът за решението на НЕК да обяви търг за реакторите, без да има ОВОС. Всички тези решения според мен могат да бъдат атакувани в съда като незаконосъобразни и аз се чудя защо зелените в България проспиват тези възможности. Те атакуваха само отделни части от ОВОС. Така че намирам за странно един юрист като г-жа Цачева да говори за правилен и неправилен начин, още повече че сега се плащат пари за изработване на оборудването на АЕЦ „Белене”, без този проект да е финансово осигурен.
Какви пари плаща сега българското правителство, за да покрие ангажиментите на държавата по договорите за АЕЦ „Белене”?
В момента финансовото министерство нищо не плаща. На финансовото министерство могат да му наредят политически да плати да кажем вноската, която идва септември месец. Всъщност плаща държавната компания НЕК. Тук, в България, не е известно и не се коментира това, че миналата година през декември, когато е удължен договорът до края на март, подписаният анекс е на стойност около 200 млн. евро. Тоест НЕК поема финансови ангажименти към руската страна и няма никаква яснота по какъв начин тя ще намери парите за тези ангажименти след време. Следващият договор на НЕК с „Атомстройекспорт” до септември по сведения на печата струва 30 млн. долара. Освен това се казва, че през септември идва времето да се плати следващата вноска за оборудването на първия реактор, за която и премиерът, и министър Трайков казаха, че е 280 млн. евро. Откъде НЕК, която е компания фактически доведена до ръба на фалита, ще намери тези пари. Няма никакъв начин с нейния кредитен рейтинг, с нейната задлъжнялост към доставчици, към централи и към финансови институции, някой да й отпусне пари. Единственият начин е кабинетът Борисов да вземе политическо решение да ги извади от изпразнения джоб на държавата и да ги хвърли в ненаситната корупционна яма, наречена АЕЦ „Белене”. През 2007 г. НЕК взе заем от БНП „Париба” на стойност 250 млн. евро, за които сега на всеки три месеца те трябва да плащат над 10 млн. лв. като лихви. Тоест за 5 години до май 2012 те трябва да са платили около 220 млн. лв. за лихви и да изплатят накуп цялата стойност от 500 млн. лв. Откъде ще ги намерят тези пари? Никакъв друг начин няма освен рязко вдигане на цените на електроенергията.
Министър Дянков обаче обясни, че няма да плати тези 280 млн. долара за първия реактор на АЕЦ „Белене”.
Министър Дянков правилно мисли, обаче министър Дянков политически е много слаб. Ако неговият началник и групата около неговия началник вземе политическо решение, че трябва да се платят тези пари, на министър Дянков нищо друго няма да му остане освен да ги плати. Въпреки неговите уверения, че няма да го направи. Според мен той не е човек, който ще си хвърли оставката заради този случай, а ще ги плати.
За никого не тайна, че „Белене” е един от основните генератори на корупция в България. За съжаление правителството на ГЕРБ нямаше смелостта да се откаже от този проект още миналата година, когато стана ясно, че той няма да струва 4 млрд. евро, а поне 8-10 млрд. Нямаше смелостта да спре да плаща и да каже: „Господа или товарищи, това е положението – имаме си договор, вие си имате права, искате неустойки, търсете си правата в международен съд”. И тези приказки, че сме щели да имаме 1 млрд. евро неустойки! Ами вижте, те колкото повече плащат, толкова повече неустойки ще имаме, това е естествено. Те поеха задължение за 200 млн. евро, след това за още и още… Така че или нямаха смелостта да прекратят този проект, или, както каза г-жа Цачева, той трябва да се развива по правилния начин, тоест да се насочват съответните финансови потоци по правилния начин. Виждам, че има разнобой в самото правителство по отношение на „Белене”, но на противниците на този проект не им достигнаха нито ресурси, нито смелост да го спрат. Какво направи например самият министър Трайков, той каза: „Аз, като се запознах с този проект и като видях какъв е батак, си казах „Олеее, то тук май най-добре ще е да направим един референдум и българите да кажат дали да го строим”. Трайков няма политическа сила, той е един експерт, привлечен на тази длъжност. Положението е такова, че той ще прави това, което му нареди г-н Борисов.
А какво ще нареди според вас г-н Борисов, как коментирате неговото уверение, че търсим западен инвеститор?
Г-н Борисов първо твърди едно, после казва друго, а след това трето. Но цялата тази работа е пределно ясна. Това е много скъп проект, за който държавата няма пари. Какъвто ще да е този проект, за него няма пари отникъде. Нито една банка – аз ви казвам това съвсем отговорно – не желае да се включи във финансирането на този проект. Единственият начин е да се намери инвеститор някъде от запад и сега въпросът е кой да е този инвеститор. Забележете, че г-н Трайков винаги казва „стратегически инвеститор”. Какво означава това? Стратегически инвеститор е голяма енергийна компания с огромен опит в изграждането и експлоатацията на такива огромни ядрени мощности, който може да осигури високо качество, висока степен на безопасност, на ефективност и т.н. Аз ви казвам, че няма такава компания в Европа, която да е съгласна да се включи в проекта „Белене”, още повече след като германската компания RWE излезе от него. И не защото тези компании не инвестират в такъв род проекти – вижте румънския проект на Черна вода за трети и четвърти блок. Когато правителството там обяви търг, без да търси консултанти, които да му кажат как да търси инвеститор, се явиха 16 компании. Румънците си подбраха 6 от тях, сред които всички големи имена на западни компании. Защото това е един доказан проект, от който има необходимост и който ще бъде ефективен.
Значи „Белене” не е доказан и необходим проект?
Друго обяснение някой може ли да ми даде? Просто няма друго обяснение. Например немските компании са много заинтересувани да развиват ядрени проекти навън по простата причина, че в Германия има забрана за строеж на нови атомни централи. И затова и Е.ОН, и RWE, и други компании се включват в проекти в Румъния, Италия, Англия, Франция. За разлика от Трайков обаче г-н Борисов говори не за стратегически инвеститор, а просто за инвеститор – например компании, които да дойдат с пари. Само че това може да са компании с пари на „Газпром”, нали?
Тоест „западният” инвеститор ще е „Газпром”?
Подобна схема е напълно реална. Със сигурност има редица компании, които могат да бъдат основани или отдавна са основани с руски пари – било на „Газпром” или на други компании, които да се явят като инвеститори в този проект. И защо да не е така – Русия предлагаше тези пари, ние няма как да ги вземем, защото сме страна в ЕС и сме подписали договор с Евратом, която поставя редица изисквания пред външни строители при финансирането на такива ядрени проекти. Така че Русия предлага тези пари, но ние няма как да ги вземем. И Русия може да намери други възможности, много по-елегантни – да каже ето, има едни западни компании. По този въпрос може би г-н Борисов и г-н Путин са се разбрали.
Защо според вас българското правителство хвърля толкова енергия и усилия по посока на този гьол „Белене”, както го нарече премиерът, а не да кажем за изграждането на 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй”?
Правителството няма смелост да преоцени нещата и да каже стоп, дотук. Ние не сме толкова богати, че да разработваме една нова площадка, да й правим цялата инфраструктура, да преобразуваме цялата енергосистема за тази нова площадка и пр. Правителството няма смелост да каже, че тези два реактора на никого не трябват и за тях няма пазар в България, не е осигурен такъв и навън. То предпочита да върви по инерция, вместо да каже спираме дотук и за да не изгубим много пари с това оборудване, което сме поръчали за „Белене”, ще направим 7-и блок в „Козлодуй” и така ще спестим една огромна сума, защото там персоналът е на място, инфраструктурата е на място, обвързването към електроенергийната система е на място и така ще се спестят 20-25% от стойността за един реактор. Това е една от решителните реформи, които трябва да проведе държавата и за които няма воля.
Дали става дума за липса на воля, или за защита на неясни интереси?
Виждам, че по-читавите министри в правителството – Трайков, Плевнелиев и Дянков – са наясно с тези неща и са правили достатъчно изказвания в този смисъл. Само че те нямат ресурсите и изглежда нямат смелостта да кажат: „Г-н Борисов, дайте да се разберем, защото иначе ще вкараме държавата във фалит с този проект” и да си хвърлят оставките. Според мен тези хора нямат тази решимост. От другата страна пък вероятно има много хора, които искат да се облажат от продължаването на проекта, защото там продължават да се наливат пари със страшна сила и много хора са направили вече своите разчети колко ще спечелят от това, дадени са съответните рушвети, които се изчисляват по предварителни данни на десетки милиони левове. Всъщност „правилният начин” на г-жа Цачева означава точно това.
Май нещата вървят натам, че Бойко Борисов ще реализира „Големия шлем” на Първанов?
Да, отпадна само „Бургас–Александруполис”, макар че руснаците се отказаха сами, тъй като ползата от този петролопровод става все по-ефимерна.
Накрая искам да ви помоля да коментирате протеста на българския ядрен физик Георги Котев в Брюксел. Преди две години той направи скандални разкрития за използването на опасно гориво в АЕЦ „Козлодуй”, на които българските институци не обърнаха почти никакво внимание.
Българските институции направиха каквото могат, за да замъглят картината и да я представят в грешна светлина. Позволиха си още в началото да казват откровени лъжи. Котев твърди, че това гориво е направено не от естествен, а от рециклиран уран. На първата пресконференция след разкритието шефът на държавния регулатор Агенцията за ядрено регулиране и шефът на централата казаха една лъжа, че видите ли в Русия не се произвеждало гориво от рециклиран уран. Една седмица след това казаха нова лъжа – че те знаели, че в завода, който изработва горивото за реакторите тип ВВЕР, не е постъпвал рециклиран уран и че рецеклираният уран бил някъде другаде. Като че ли те са хората, на които руснаците докладват къде, колко и какви количества рециклиран уран отиват. Така че те направиха каквото могат, за да замажат този случай.
От своя страна и прокуратурата прекрати разследването по този случай.
Ама разбира се, какво очаквате вие от българската прокуратура – тази прокуратура, която проспа всички престъпления на прехода. И сега някой очаква от същите тези прокурори изведнъж да се намесят като едни рицари в доспехи на страната на правото. Ами те също са купени, те също са платени. И тази тема се отбягва старателно и от Министерството на икономиката и енергетиката, и от Агенцията за ядрено регулиране и т.н. Аз мисля, че Котев е прав, че тук има една гигантска корупционна афера, в която просто са замесени твърде много хора и от енергетиката, и от други структури, които имат властовата и финансовата възможност да дирижират нещата. И се казва: „Абе той този човек май не е съвсем нормален”. И за съжаление тук никой не обръща внимание на това, че един човек отива да си рискува живота, за да потвърди своята правота, а някакви циници и подлеци, нагълтали се с пари от тази афера, казват: „Вижте го, този е ненормален, кой отива да гладува в нашия век, той просто е откачен, не го слушайте”. Просто невероятно!
*Атомният физик Георги Касчиев е роден през 1949 г. в Шумен. В периода 1972-1989 г. работи в АЕЦ “Козлодуй”. От 1997 до 2001 г. е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ, сега Агенция за ядрено регулиране – АЯР). В момента е научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. Професор е във Виенския университет, където води курсове по “Основи на ядрената техника” и “Радиационна защита”. Професор е по ядрени реактори в Токийския технологичен институт.
С Георги Касчиев разговаря Димитрина Чернева
Оригиналналът на статията тук
